Но мъничко разум, едно зърно мъдрост, пръснато от звезда на звезда — тоя квас е замесен във всички неща: заради безумието е мъдрост, замесена във всички неща!
Мъничко мъдрост е още възможно; но таз блажена увереност намерих аз във всички неща: че те предпочитат да танцуват — на нозете на случая.
О, небе над мен, ти, ведро! Високо! За мен твоята ведрина значи, че няма никакъв вечен разум-паяк и паяжина:
— че ти си за мен един под за танцуване на божествени случаи, че ти за мен си една маса и на боговете за божествени зарове и играчи на зарове!
Но ти се червиш? Казах ли нещо не за изказване? Хуля ли, като исках да те благословя?
Или се изчерви от срам, че сме двамина? Пъдиш ли ме да си вървя и мълча, защото вече денят иде?
Светът е дълбок — и по-дълбок, отколкото е мислил някога денят. Не всеки смей да има думи пред деня. Но денят иде: и нека се разделим!
О, небе над мен, ти, свенливо! Пламенно! О, ти, мое щастие пред изгрев-слънце! Денят иде: и нека се разделим!
Тъй рече Заратустра.
За добродетелта, която вдребнява
Когато Заратустра излезе пак на брега, не се упъти той за планината и своята пещера, а мина много пътища, като разпитваше за това и онова, тъй че сам за себе си рече на смях: „Ето една река, която след много криволичене се връща пак към своя извор!“ Че той искаше да изпита какво е станал през това време човекът: дали той е пораснал, или се е смалил. Изведнъж видя той цял ред нови къщи, и почуди се, и каза:
— Що ли значат тия къщи? Наистина, велика душа не ги е зидала тях като символ на себе си!
Да не ги е извадило някое глупаво дете от кутията си за играчки? Дано някое друго дете пак ги прибере в своята кутия!
А тия стаи и прустове: могат ли мъже да излизат и влизат в тях? Те ми се виждат направени за свилени кукли; или за лакоми котки, които позволяват и от тях да се похапва.
И Заратустра се спря и замисли. Най-сетне рече той печално:
— Всичко се е вдребнило!
Навред виждам низки порти: който е като мен, все пак може да мине през тях, но — трябва да се приведе!
О, кога ще се върна пак в своя роден край, дето не трябва вече да се привеждам — не трябва вече да се привеждам пред малките!
И Заратустра въздъхна, и погледна в далнината.
Същия ден говори той своята реч за добродетелта, която вдребнява.
Аз вървя между тоя народ и държа очите си отворени: те не ми прощават, че аз не завиждам на техните добродетели.
Те посягат да ме хапят, защото им казвам: за дребни хора са нужни дребни добродетели и защото близко ме засяга, че са нужни дребни хора! Аз все още приличам тук на петел в чужд двор, когото и кокошките кълват, но за това не се сърдя на тия кокошки.
Вежлив съм към тях както към всяка малка досада; да се ежиш срещу нищожното, струва ми се е мъдрост на таралеж.
Те всички говорят за мен, когато вечер седят около огъня — те говорят за мен, но никой не мисли за мене!
Тази е новата тишина, която познах: шумът им около мен разстила плащ над мислите ми.
Те вдигат врява между си: „Какво значи тоя тъмен облак? Дано не ни довлече някоя чума!“
И неотдавна една жена сдърпа детето си, което искаше да дойде при мен: „Приберете децата! — викаше тя. — Такива очи урочасват на децата душите!“ Те кашлят, когато говоря: мислят, че кашлицата е възражение срещу силния вятър — те не предчувстват нищо от вихъра на моето щастие! „Нямаме още време за Заратустра“ — тъй възразяват те; но що значи онова време, което „няма време“ за Заратустра?
И когато дори ме възхвалят: нима бих могъл да се отпусна на тяхното възхваление? Трънлив колан е за мен тяхната похвала: все още ме сърби и след като го снема.
А и това научих аз между тях: възхвалителят се представя, като че възвръща, а всъщност той иска да бъде още повече възнаграден!
Питайте крака ми дали му харесва вашият начин на похвала и примамване! Наистина, по такъв такт и тик-так не му е по воля да танцува, ни да стои спокойно.
За малка добродетел биха желали те да ме привлекат и възхвалят: да придумат биха желали те моя крак за тик-така на дребното щастие.
Аз вървя сред тоя народ и държа отворени очите си: те са станали по-дребни и ще стават все по-дребни: а това го прави тяхното учение за щастие и добродетел.