Мнозина да отмамя от стадото — затова дойдох аз. Нека ми се гневи народ и стадо: за пастирите Заратустра иска да бъде влъхва. Пастири, казвам, но те себе си зоват добри и праведни.
Пастири, казвам: но те се зоват упование на правата вяра.
Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника — а това е творецът.
Другари дири творецът, а не трупове, не и стада и упованици. Сътворци дири творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали.
Другари дири творецът, и съжетвари: че у него всичко е зряло за жетва. Но нему липсват стоте сърпа: и той скубе само класове и се ядосва.
Другари дири творецът, и такива, които знаят да точат сърповете си.
Разрушители ще ги нарекат и презрители на доброто и злото. А те са жетварите и тържествуващите.
Сътворци дири Заратустра, съжетвари и такива, с които заедно да тържествува: какво ще прави той със стада, пастири и трупове!
А ти, мой първи другарю, сбогом! Зарових те аз в твоето кухо дърво, и добре те укрих от вълците.
Но аз се разделям с теб, мина време. Между зора и зора познах една нова истина. Не трябва да бъда ни пастир, ни гробар.
Не искам да говоря вече с народа, за сетен път говорих на мъртвец.
Искам да се сдружа с творците, жетварите, тържествуващите: тям искам да покажа аз дъгата и всичките лестници на Свръхчовека.
На пустинниците ще пея аз своята песен и на двоиците люде в пустинята, и който още има уши за нечувано, нему искам аз да отегча сърцето с моето щастие.
Към своя цел отивам, вървя свой ход, отвъд колебливите и нерадивите ще прескоча аз. Тъй моят ход да бъде тяхна гибел!“
Това Заратустра каза на сърцето си, когато слънцето стоеше на пладне и погледна той въпросително на висини — защото чу над себе си острия зов на птица. И ето! Един орел широко закръжи във въздуха и на него обвиснала змия, не като плячка, а другарка: че тя се държеше обвита около шията му.
— Ето моите животни! — рече Заратустра и се зарадва от сърце. — Най-гордото животно под слънцето и най-мъдрото животно под слънцето — те са излезли на оглед. Да узнаят искат, дали Заратустра още живее. Наистина, живея ли още аз? Намерих, че е по-опасно между хората, нежели между животни, опасни пътища върви Заратустра. Нека моите животни ме водят!
Това като рече Заратустра, науми си думите на светеца в гората, въздъхна и каза тъй на сърцето си:
„Желал бих да бъда по-мъдър! Да можех да бъда съвършено мъдър, както моята змия!
Но аз желая невъзможно: тогаз поне ти, моя гордост, върви винаги заедно с моята мъдрост!
И ако някога ме напусне мъдростта ми — ах, тя обича да отлита — дано тогава моята гордост лети с безумието ми!“
Тъй почна залязването на Заратустра.
Първа част
За трите преображения
Три преображения на духа ще ви назова: как духът става камила, лъв — камилата, и най-сетне дете — лъвът.
Има много тежки неща за духа, за силния, издръжливия дух, в който живее благоговение: неговата сила желае тежкото и най-тежкото.
Що е тежко? Тъй пита издръжливият дух, и коленичи той подобно камила, и иска да бъде добре натоварен.
Що е най-тежко, вие, херои? Тъй пита издръжливият дух, та да го взема върху си и да се възрадвам на своята сила.
Не е ли то да се унизиш, за да причиниш мъка на своето високомерие? Да блеснеш с безумието си и се погавриш със своята мъдрост?
Или е то да напуснеш делото си, кога вече то тържествува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или е то да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината твоята душа да се мъчи от глад?
Или е то да си болен, а да отпращаш дома утешителите и да се сприятелиш с глухи, които никога не чуват какво искаш?
Или е то да се спуснеш в мръсна вода, ако това е водата на истината, и да не отпъждаш от себе си студени жаби и топли кекерици?
Или е то да обикнем ония, които ни презират, и да подаваме ръка на призрака, когато той иска да ни сплаши?
Всички тия тежини взема върху си издръжливият дух: подобно камила, която натоварена бърза в пустинята, така бърза той в своята пустиня.
Но в най-самотната пустиня се извършва второто преображение: лъв става тук духът, свобода иска той да овладее и да бъде господар в неговата си пустиня.