И това най-искрено битие, това аз — говори за плътта, и все пак желае плътта, дори и когато бленува и мечтае, и пърха с преломени крила.
Все по-искрено се учи да говори то, това аз: и колкото по̀ учи, толкова повече намира слова и почести за плът и земя.
Нова гордост ме научи моето аз, на нея уча хората: да не завират вече глава в пясъка на небесните неща, а с гордост да я носят, тая земна глава, която създава смисъла на земята.
На нова воля уча аз хората: тоя път да следват, по който човек е вървял слепешком, и добър да го намират и не се отбиват вече настрана от него, като болни и умиращи.
Болни и умиращи бяха ония, които възневидяха плът и земя и измислиха небесното и изкупителните кървави капки: но и тия сладки и чемерни отрови те ги взеха пак от плът и земя!
Те искаха да се отърват от своята нищета, а звездите бяха твърде далеч за тях. И въздъхнаха те: „О, да имаше небесни пътища, да се примъкнем в друго битие и щастие!“
Тогава си изнамериха своите хитрости и кървави напитки!
От своята плът и от тази земя отвърнати се мислеха те, неблагодарниците. Но кому дължаха гърченето и блаженството на своето отвращение? На своята плът и на тая земя.
Снизходителен е Заратустра към болните. Истина, него не гневят техните начини за утеха и неблагодарност. Дано оздравеят и се превъзмогнат, и си създадат една по-висша плът!
Не се гневи Заратустра и на онзи, който оздравява от недъга си, когато с нежност той поглежда към своя блян и в полунощ дебне около гроба на своя бог: но и сълзите му са за мен все пак болест и болна плът.
Много недъгави хора е имало винаги между ония, които боравят с измислици и линеят за бог, бясно ненавиждат те ония, които дирят познанието и оная най-млада добродетел, която се зове искреност.
Те винаги се озъртат назад към тъмните времена: тогава, то се знае, блян и вяра бе друго нещо, беснуване на разума беше богоподобие, и съмнението — грях.
Твърде добре познавам аз тия богоподобници: те искат да се вярва на тях, и съмнението е грях. Твърде добре зная също в какво те сами най-вече вярват.
Истина не на отвъдни светове и изкупителни кървави капки: а в плътта вярват и те най-вече, и тяхната собствена плът за тях е нещо само по себе.
Но недъгаво нещо е тя за тях: и те на драго сърце биха желали да изскочат из кожата си. За това се вслушват те към проповедниците на смъртта, и сами проповядват отвъдни светове.
По-добре слушайте, братя мои, гласа на здравата плът: по-искрен и по-чист е нейният глас.
По-искрено говори и по-чисто здравата плът, съвършената и правилната: и тя говори за смисъла на земята.
Тъй рече Заратустра.
За презрителите на плътта
На презрителите на плътта искам да кажа думата си. Те няма защо ни да се учат отново, ни да учат, а само да кажат сбогом на своята собствена плът — и тъй да занемеят.
„Плът съм аз и душа“ — тъй говори детето. А защо да не говорим като децата?
Но събуденият, знаещият казва: плът съм аз цял-целеничък, и нищо освен това, и душа е само една дума за нещо при плътта.
Плътта е велик разум, множие с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
Оръдие на твоята плът е и твоят малък разум, брате мой, когото ти наричаш „дух“, едно малко оръдие и игричка на твоя велик разум.
„Аз“ — казваш ти и си горд с тая дума. Но по-великото — в което не искаш да вярваш — е твоята плът и нейният велик разум: тя не казва аз, но върши аз.
Което чувството усеща, което духът познава, никога то няма в себе си своя край. Но и чувство, и дух биха желали да те убедят, че те са край на всички неща: тъй суетни са те.
Оръдия и играчки са чувство и дух: зад тях лежи още същината. И същината сама дири с очите на чувствата, тя сама се вслушва с ушите на духа. Винаги се вслушва същината и дири: тя сравнява, принуждава, завоюва, руши. Тя властва и е властител и на аза.
Зад твоите мисли и чувства, брате мой, стои един могъщ повелител, един незнаен мъдрец — той се нарича същина.
В твоята плът живее той, твоя плът е той.
Повече разум има в твоята плът, нежели в твоята най-добра мъдрост?
Твоята същина се смее на твоето аз и неговите горди скокове. „Що значат тия скокове и полети на мисълта? — си казва то. Околен път към моята цел. Аз съм колцата, с които аз се учи да ходи и внушителят на неговите понятия.“
Същината казва на аза: „Тук чувствай!“ И тогава то страда и мисли как да страда повече — и то трябва тъкмо за това да мисли.