Не! Не! Трижди не! Все повече, все по-добри от вашия род трябва да загиват — и вашата участ трябва да става все по-зла и по-сурова. Само тъй — само тъй пораства човекът до висината, дето мълния го трясва и убива — достатъчно висок за мълния!
Към малцина, към бъдещето, към далечното се отправя моят дух и моят копнеж: що ме е грижа за вашата нищожна, обикновена, кратка беда!
Вие не страдате още достатъчно! Че вие страдате заради себе си, вие не сте страдали още заради човека. Вие бихте излъгали, ако кажехте инак!
Вие всички не страдате за това, за което страдах аз.
Не ми е достатъчно, че мълнията вече не вреди. Не да я отвърна искам аз — тя трябва да се научи да работи за мен.
Моята мъдрост се сбира отдавна като облак, тя става все по-тиха и по-тъмна. Тъй е всяка мъдрост, която някога ще роди мълнии.
На тия човеци на днешния ден не искам аз да бъда светлина, нито светлина да се наричам! Тях искам аз да заслепя: Мълния на моята мъдрост! Избоди им очите!
Не искайте нищо свръх силите си — грозна лъжа е присъща на тия, които искат свръх силите си.
Особено когато искат велики неща! Че те възбуждат недоверие към великите неща, тия изкусни фалшификатори и актьори: докато най-сетне сами пред себе станат фалшиви кривогледи, измазана червоядина, наметнати с мощни думи, с окачени добродетели, с блестящи фалшиви дела.
Бъдете твърде предпазливи, о, висши човеци! Нищо не е за мен днес по-драгоценно и по-рядко от честност.
Не принадлежи ли това днес на сганта? А сган не знае що е велико, що е дребно, що е пряко и честно — тя е невинно крива. Тя лъже всякога.
Бъдете недоверчиви днес, о, висши човеци, вие, сърдечни! Чистосърдечни! И дръжте в тайна основанията си! Защото това днес е сганта.
Което сганта някога научи да вярва без основание, кой би могъл да го опровергае пред нея с основания?
На пазара хората убеждават с жестове. А основанията правят сганта недоверчива.
И ако някога истината е достигнала тържество, то питайте се с недоверие: „Кое ли велико заблуждение се е борило за нея?“
Пазете се също от учените! Те ви мразят: защото са безплодни! Те имат студени изсъхнали очи, пред тях всяка птица лежи оскубана.
Те се хвалят с това, че не лъжат: но безсилието да лъжеш не е още любов към истината. Пазете се!
Отсъствие на треска не е още познание! Не вярвам аз на измръзнали умове. Който не може да лъже, не знае що е истина.
Искате ли да се подемете високо, вървете на свои нозе! Не се оставяйте да ви носят нагоре, не сядайте на чужди гърбове и глави.
Но ти си се качил на кон? И бързо яздиш нагоре към своята цел? Добре, приятелю мой! Но и твоята хрома нога седи също на коня!
Когато ще постигнеш своята цел, когато ще скочиш от коня си: на своята висина именно, ти, висши човече — ще се препънеш.
Вие, творци, вие, висши човеци! Бременен бива човек само със свое дете. Не се оставяйте да ви заблуждават и убеждават! Че кой е вашият ближен? И ако да действате „за ближния“ — вие все пак не творите за него!
Отучете се от това „за“, творци: вашата добродетел иска именно вие да не правите нищо с това „за“ и „заради“, и „защото“. Затъкнете си ушите за всички тия лъжливи дребни думи.
„За ближния“ — то е добродетел само за дребните хора: те казват „равен и равен“ и „ръка ръка мие“ — те нямат ни право, ни сила за вашето себелюбие.
Вашето себелюбие, творци, съдържа предпазливостта и предвидливостта на бременна жена! Което още никой с очи не е видял, плода — него закриля и пази, и храни всичката ви обич.
Дето е всичката ви обич, у детето, там е също и всичката ви добродетел! Вашето дело, вашата воля е вашият „ближен“ — не се оставяйте да ви заблуждават с фалшиви ценности!
Вие, творци, вие, висши човеци! Който трябва роди, е болен; а който е родил, е нечист.
Питайте жените — не е удоволствие да раждаш. Болката кара кокошки и поети да кудкудякат.
Вие, творци, у вас има много нечисто. Защото вие трябваше да станете майки.
Новородено дете: о, колко нова мръсота се появи на свят! Отстранете се! И който е родил, да си измие добре душата!
Не бивайте добродетелни свръх силите си! И не изисквайте от себе си нищо против вероятността!