Джейн Едуърдс
Тъй желан и толкова далечен
1
Когато звънна телефонът на бюрото, Лейс Синклер веднага започна да премисля кой от персонала и беше останал на разположение. С всяка нова услуга, която нейната малка фирма предлагаше, търсенето се покачваше скокообразно. Преди четири години беше основала тази агенция за охрана и оттогава сякаш всички в Санта Фе тутакси решаваха, че животът и имуществото им са в опасност веднага щом научеха за съществуването й.
„Май че Роджърс свободен, а освен него — никой“. Положението ставаше сериозно. Роджър беше единственият свободен служител. През следващите два месеца нямаше да може да приема поръчки, ако не намереше помощ.
— Ситинг Тайт — каза, тя в слушалката с възможно най-любезния тон.
— Агенцията за охрана ли е? — попита неуверен женски глас.
— Да.
— О, благодаря ти, боже! — въздъхна облекчено клиентката и сетне бързо продължи: — Името ми е Брендкър. Секретарка съм на един наистина важен човек тук, в Санта Фе. Той замина за няколко седмици и аз трябваше да наглеждам къщата му. Но се случи една неприятност, поради която няма да мога… Чух, че вие… е, сигурно е малко преувеличено, понеже никоя фирма не е в състояние да предложи всичките тези услуги, но дори и половината да е вярно…
Лейс я прекъсна:
— Не знам какво сте чули, но ние наистина предлагаме разнообразни услуги. Нашата фирма може да осигури при нужда дори ветеринарен лекар за кучето на работодателя ви; градинар, който да подрязва живия плет, или специалист по борба с листните въшки, а освен това електротехник, водопроводчик, майстор по покривите, коминочистач и… естествено ще ви свържем с нашата система за охрана „Мартиндейлс Сенчъри“, която ще осигури безопасността на собствеността на клиента през цялото време, фиксирано в договора. Гарантирана е пълна защита от нападения и влизане с взлом. Всичките ви грижи ще отпаднат.
— О, това донякъде обяснява цените, които предлагате — гласът на мисис Тъкър се поуспокои. — Отначало петстотин на седмица ми се видя чудовищна сума, но сега започвам да променям мнението си. Мистър Уейд с удоволствие ще ви заплати, ако се увери, че обещанията ви не са празни. А този „хаус ситър“ — той денонощно ли ще бъде в къщата?
— Денонощно — увери я Лейс. — Поемаме охраната в момента, в който инсталираме системата. Трябва ли да уверя работодателя ви?
— За съжаление той отпътува днес сутринта за Средния изток. Не знам дали ще успея да се свържа с него. Майка ми е паднала вчера и си е счупила таза. Непременно трябва да съм при нея.
— Разбирам — рече съчувствено Лейс, колко време ще отсъствува мистър Уейд?
— Трудно е да се каже. Той е геолог, но този път не пътува по работа. Ще посети свои познати в Египет и Саудитска Арабия. На връщане ще се отбие при сестра си в Тексас. Нека сключим договор за четири седмици като начало. След това при нужда можем да го продължаваме с по четиринадесет дена. Ами… — Бренда Тъкър се запъна — този, който ще стои в къщата, е мъж, нали?
— В случая да. Казва се Роджър Маккензи — обясни Лейс. — Всъщност защо се интересувате?
Бренда се засмя:
— Защото Тъмбълуид не може да понася жените. Това е един млад булдог, тежащ сто фунта и много симпатичен — поне така казва шефът. За съжаление той е истински женомразец. Ако трябва да съм напълно откровена, много се радвам, дето няма да се срещам с това чудовище. Кога ще може да започне мистър Маккензи?
— Сега е обяд. Да речем в три часа? Лейс взе лист и молив. — Кажете ми къде мога да ви намеря? До един час ще изпратя човек, за да подпишете договора. След това Кит Мартиндейл, който се грижи за алармената система, ще вземе ключа от вас, за да включи къщата към нея.
— Роджър ще ви се обади довечера, за да уточните за последно подробностите. Става ли?
— О, чудесно! — Бренда даде адреса. — Ако имам късмет, ще мога да видя майка си в болницата, преди да е свършило времето за посещения. Благодаря ви много!
След като остави слушалката, Лейс се усмихна. Печеленето на пари не беше единственото в професията й. Изпитваше истинска радост, когато клиентите оставаха доволни и облекчени. Нахвърли няколко бележки и позвъни на техника на агенцията.
— Здрасти, Кит! Надявам се, ще можеш да ми помогнеш за един спешен договор?
На другия край на линията се чу хихикане:
— Не знам някой твой договор, който да не е спешен.
— Хм, май че имаш право. Но този път имаме само няколко часа, за да свържем алармената система. Ще се справиш ли?
— Ако беше някой друг, щях да го пратя по дяволите. Знаеш ли, че напоследък трябваше да назнача още двама души, за да мога да устоя на потока от поръчки, който идва от твоята „Ситинг Тайт“. Добър бизнес правиш, Лейс. Естествено ще се погрижа за договора. Иначе как си, скъпа?