Джордън Уейд беше специален случай. Нещо я бодна в сърцето, като си спомни как й беше говорил за „приятелки“, които явно често посещаваха къщата. Сигурно не идваха само за да пият чай с него. Тази мисъл й беше неприятна. Ядосано тръсна глава. Какво я засягаше това в края на краищата.
Преследваше я чувството, че трябва да е нащрек. Едва-едва познаваше мъжа в съседната стая, но инстинктът й подсказваше, че ако се поддаде на ухажването му, той би могъл да й причини болка. Щеше да стане една от многобройните му „приятелки“. Наистина Джордън можеше да даде много на всяка жена, но Лейс чувствуваше, че не би понесла още една раздяла в живота си. Двата пъти, когато я бяха изоставяли, й бяха достатъчни. Нямаше да се оправи след още един такъв удар.
Няколко часа по-късно приключи с работата по ежедневните поръчки. Седеше до телефона и обмисляше дали е удобно да се обади на Гейл по това време на деня. Вратата се отвори и Джордън донесе пишещата машина.
— Някакви проблеми ли? — попита той, като видя замислената й физиономия.
— Не, всъщност не — Лейс скръсти ръце и се облегна. — Мислех си, че приятелката ми сега си спи следобедния сън. Бременна е и в края на месеца очаква близнаци, може би дори и три. Кит каза, че лекарят не бил сигурен.
Джордън се помъчи да изглежда незаинтересован. Наведе се и пъхна щепсела на машината в контакта.
— Значи не бил сигурен — повтори той.
— Не е ясно колко ще бъдат. Гейл не иска да се гледа на скенер и могат да се ориентират само по биенето на сърцата им.
Джордън изпита огромно желание да я затрупа със стотици въпроси, но се въздържа с усилие. Трябваше да научи доста неща за тази жена и приятелите й, ако искаше да не изпада повече в неловки ситуации и да чуе от нея, че „това не го засягало“. Надигна се и каза:
— Май и двамата поработихме достатъчно. Искаш ли да се поразходим из имението? Трябва да погледна манометъра на моя самолет, преди да замина за Далас.
Хвана ръката й и я накара да стане. Лейс почувствува как сърцето й заби ускорено, но побърза да се дръпне. Малко по-късно двамата, придружени от Тъмбълуид, вървяха по тясна пътечка. Отстрани ги обграждаха екзотични растения. Изведнъж отпред се откри широка поляна. По средата й беше кацнал малък „Леър Джет“. Лейс огледа недоверчиво пистата за кацане.
— Не е ли опасно да се приземяваш тук?
Джордън се усмихна.
— Дори и в мъгла мога точно да определя положението си с радара. Освен това мога да включа дистанционно светлините на пистата. Така от три мили ще виждам къде кацам.
Лицето на Лейс се отпусна. Изглеждаше сериозно загрижена за сигурността му. „Не е обикновена жена — помисли си той. Студена и акуратна, когато се отнася до бизнеса, а иначе се тревожи за всички и за всичко. Освен това не занимава никого със собствените си проблеми.“
Внезапно дойде Тъмбълуид, завъртя се около тях и залая радостно. После отново затича нанякъде.
— Радвам се, че се погаждате с него. Това куче е предан приятел: Много е верен и най-важното — дискретен. Можеш да му разправяш за всичките си проблеми, без да се страхуваш, че ще ги издрънка някъде. Между другото, аз също съм добър слушател. Защо не ми разкажеш за Гейл, дето щяла да става майка. Тя е мисис…
— Мартиндейл — отговори Лейс, — съпругата на Кит. Мисля, че го споменах вече.
— Не си спомням.
Джордън се ядоса. Явно Лейс не гореше от желание да споделя с него личните си проблеми.
— Кога ще се родят близнаците?
— В края на другия месец. Може обаче да се родят и предварително.
„Ако върви така, няма да разбера тази история преди Коледа“ — помисли си Джордън. Нямаше толкова, време. Договорът му със „Ситинг Тайт“ изтичаше след две седмици й тогава Лейс щеше да изчезне от живота му. Не знаеше дали ще изпита мъка при раздялата си с нея. Сигурно щеше да му липсва много. Осъзнаваше; че за краткия й престой в дома му се беше привързал към нея. Нейната история го заинтересува много. Струваше му се, че Сфинксът край Гиза е по-малко загадъчен, отколкото тази изящна и интелигентна жена с неангажиращо поведение.
— Лейс, разкажи ми тази история, моля ти се!
Тя се обърна изненадана.
— Какво… какво искаш да знаеш?
„Всичко — мислеше си Джордън. — Обясни ми защо толкова ме привличаш. Искам да знам защо не излизаш от мислите ми през цялото време, откакто те познавам. Защо изглеждаш толкова тъжна понякога? Кажи ми от какво се нуждаеш, за да бъдеш щастлива, и аз ще ти го дам, ако е по силите ми.“
— Разкажи ми за Кит — каза той гласно.
Лейс мълчеше, вперила поглед напред. Вече и се струваше, че не е чула въпроса.