— Кит… — повтори тя и се помъчи да се върне към действителността. — Той е услужлив и абсолютно надежден. Човек, който никога, ама никога няма да те изостави в беда. Най-добрият приятел, когото познавам.
Джордън разбра, че границата е премината и сега Лейс ще му разкаже всичко. Хвана я нежно за ръката и заедно тръгнаха към пистата, където беше самолетът.
— Да имаш добри приятели е най-хубавото нещо, което може да ти се случи в този живот — отбеляза той, — на колко години беше, когато се запознахте?
— На седем. Сякаш съм го познавала цял живот. Баща ми беше ипотекирал ранчото си и го загуби. Бяхме принудени да се преместим в града. Станахме съседи на семейство. Мартиндейл.
— Само ти и баща ти?
— О, не. И Диди беше с нас — майка ми.
Лейс замълча за момент, докато вървяха един до друг. Беше й хубаво да усеща ръката си в неговата.
— Баща ми беше солиден фермер. Работеше от сутрин до вечер и не е имал много време да си търси жена. Предполагам, че в един момент самотата му е писнала; скочил в колата си и е заминал за Лас Вегас. Там се влюбил безпаметно в една руса танцьорка, която била двадесет години по-млада от него. Оженил се за нея и заминали за Ню Мексико.
— А майка ти как се е почувствувала в ранчото?
— Обстоятелствата били особени. Още тогава ранчото започнало да фигурира в различни ипотеки. Баща ми се мъчел по всякакъв начин да намери пари, за да угоди на Диди и да й осигури живот, на какъвто била свикнала. По-късно през цялото време се караха — Лейс се разтрепери от вълнение. — Когато се местехме в града, баща ми не можеше да си намери място от нея. Започна да пие и се криеше по баровете. За мен беше цяло щастие, че живеехме до семейство Мартиндейл. Кит беше най-малкото от шестте деца и с една година по-голям от мен. Веднага се сприятелихме и по-голямата част от времето прекарвах у тях. Едно дете повече или по-малко не им правеше впечатление. Освен това сигурно са чували скандалите у нас и не са се чудели много защо предпочитам да им гостувам…
Джордън започна да гледа по-благосклонно на Кит Мартиндейл. Не че му стана особено симпатичен, но все пак положението не беше толкова лошо, колкото си мислеше отначало.
— Значи те е спасявал от караниците на родителите ти?
— О, да. Кит беше моят застъпник. Когато станах на тринадесет, Диди избяга с някакъв неин любовник от Венецуела. Никога не я видях вече. Баща ми не можеше да си намери работа. Опитваше случайни неща.
— А как е успял да те издържа в колежа?
Лейс изведнъж осъзна, че Джордън все още държи ръката й и я измъкна леко.
— През първите две години работех, за да се издържам, а баща ми даваше колкото можеше. Карахме някак си. След това се появи оная бомбастична статия във вестника, че в Ню Мексико било открито злато и хората ставали богаташи за една нощ. Баща ми не разбираше нищо от златотърсачество, но веднага реши, че това е решението на всичките ни проблеми. Купи си едно муле, лопата и златарско сито, помоли Кит да се грижи за мен и… изчезна.
Джордън спря и се загледа съчувствено в Лейс. Нежно постави ръце на раменете й. Изпита желание да я сграбчи в прегръдките си, но не посмя.
— Върна ли се?
— Не — промълви Лейс… — Може би е мислел, че е направил достатъчно за мен.
— Съвсем сама ли остана? Нямаше ли други роднини?
Лейс поклати глава.
— Никой, с когото да имам кръвна връзка. Но Кит и семейството му направиха много за мен. Не бях сама. — Огледа с интерес малкия „Леър Джет“. — Хубав е. Никога не съм виждала самолет толкова отблизо.
— Искаш ли да направим едно кръгче.
Ръцете му като че ли от само себе си погалиха нейните. Джордън наклони главата си и докосна косите й устни. Вдъхна лекия им упойващ аромат.
— Какво стана после? Сигурно са се появили проблеми с парите.
— Идеята за агенция за охрана се въртеше в главата ми от дълго време. В началото не вървеше. Малко преди да завърша колежа, ми идеше да зарежа всичко. Но тогава Кит взе нещата в свои ръце. Предложи ми брак. Прекъсна следването си за една година, за да събере пари за сватбата. Дипломирахме се като семейство Мартиндейл.
— Значи е спазил обещанието си пред баща ти.
— Да, пък и нямахме избор — Лейс се усмихна тъжно. — Обичахме се много и нещата се подредиха добре.
Разказът й стигна до момента, който беше най-неясен за Джордън.
— Но защо…
Лейс го прекъсна.
— Не си чул най-интересното от историята. Кит беше възнаграден по много интересен начин за жертвата, която направи, прекъсвайки следването си. В един от курсовете, които по-късно посещавахме заедно, се запозна с Гейл и толкова много я хареса, че я смяташе за подарък от господа.