Устните на Джордън бяха пак близо до косите й. Пое дълбоко въздух.
— Значи ти се съгласи да му дадеш развод, за да не помрачиш щастието му с другата?
— Много хора не го разбират, но тогава наистина си мислех, че нещата стоят така.
Лейс се отдръпна и го погледна в очите.
— С Кит се обичахме и бяхме добра двойка, но това все пак не беше голямата любов. Знаехме го от самото начало. Давахме си сметка, че един ден другият ще си намери истинския партньор.
На лицето на Джордън се появи израз на съпричастие. Било е в известен смисъл фиктивен брак. Двамата просто са се опитали да излязат от трудното положение.
— И Кит намери истинския си партньор. А ти не!
— Все още не.
Лейс въздъхна и продължи с историята. Радваше се, че поне един човек на тоя свят я разбира.
— След като ситуацията се изясни, веднага намерихме адвокат и оформихме развода. По-късно отново приех моминското си име. Кит остана както преди най-добрият ми приятел, а Гейл ми е като сестра. Ние тримата сме по-близки от роднини. Мисля, че ако аз бях срещнала някой… някой, в когото да се влюбя от пръв поглед, Кит щеше също да се радва за мене, както аз за него.
Уплашена от това, което каза, Лейс обърна глава и се направи, че разглежда самолета. Без малко да каже „Ако бях срещнала някой като теб“. Не знаеше как тази мисъл се беше промъкнала в съзнанието й. Въобще не познаваше Джордън. Откъде можеше да знае, че той е мъжът, когото е чакала цял живот. Просто спомените я бяха направили сантиментална.
— И тъй — заключи тя, — вече си наясно с цялата история. Едно устно пресъздаване биографията на сътрудниците ти в допълнение към справката.
Джордън съзнаваше, че не й е лесно да говори за интимния си живот пред почти непознат човек.
— Лейс, благодаря ти, че ми разказа това. Може би нямах право да те подлагам на този разпит. Извинявай!
— Няма за какво. Просто трябва да опознаеш по-добре хората, които се грижат за къщата ти. Но не казвай, че дойдохме тук само за да ми покажеш шикозния си самолет.
— Напротив, веднага започваме демонстрацията.
Като влязоха в луксозната кабина, Джордън искаше веднага да запали мотора и да се издигне в облаците заедно с Лейс. Обаче манометърът се оказа повреден. Полетът щеше да е опасен. Слязоха отново на асфалтираната писта.
Трябваше му малко време, за да обмисли всичко за хиляден път. Искаше да остане сам и да си изясни защо тази жена, за чието съществуване дори не подозираше до вчера, изведнъж се беше настанила трайно в сърцето му.
Макар че Лейс се държеше храбро горе в кабината, въздъхна облекчено, като стъпиха на твърда земя. Обясни на Джордън, че трябвало да поработи още малко. Обърна се и се запъти към къщата. Той остана и се засуети около самолета.
Лейс беше попадала в доста луксозни домове поради естеството на работата си. Много от тях имаха плувен басейн и тенис кортове. Но никъде не бе видяла самолетна писта и собствен самолет. Домакинът тук без съмнение не страдаше от безпаричие. Даде си сметка, колко много начинът на живот на Джордън се различаваше от нейния. Не можеха да имат нищо общо. Питаше се как е могла да си помисли за някаква връзка. Този мъж трябваше да изчезне по-скоро от живота й.
Ядоса се на себе си. Беше се разчувствала от близостта му и се бе разбъбрила като глупачка. Ускори крачките си. Отнякъде изскочи Тъмбълуид и заподскача весело покрай нея.
Джордън наблюдаваше изящния й силует, който се отдалечаваше бързо. Изглеждаше като че ли бяга от него. Радваше се, че му беше разказала за живота си, но имаше чувството, че тя веднага съжали за слабостта си.
Облегна се на самолета си и се загледа към далечната верига на планините Сангре де Кристо. Мислеше ся за това, което Лейс му разказа за баща си. Не вярваше, че Хайт Синклер от самото начало е решил да не се връща. При търсенето на злато можеха да го сполетят хиляди нещастия. Реши, че трябва да го издири или поне да научи нещо за него. Имаше безбройни познати и приятели по всички краища на тази страна. Непременно щяха да свършат работа.
Погледна към машината. Най-напред трябваше да се заеме с поправянето на уреда. Полетът до Далас не можеше да се отлага. Имаше да оправя доста неща там.
Два часа по-късно Джордън се върна в къщата. Беше отстранил дефекта в манометъра и смяташе, че събитието заслужава празнуване. Най-малкото, то беше един подходящ повод да покани Лейс на вечеря.
Намери я седнала на бюрото и наведена над някакви документи.
— Толкова ли си вглъбена в работата? — усмихна й се той.
Лейс вдигна глава. Нежността в гласа на Джордън я зарадва и лицето й поруменя. Ръцете и дрехите му бяха целите в масло и прах. Въпреки това той й се стори най-красивият мъж, който беше виждала през живота си. Сърцето й заби лудо, като усети нежния му поглед.