— Може… може и така да се каже.
Джордън изведе Тъмбълуид навън заедно с вечерята му. След това се приближи към нея. Погледът му пробяга по грима, с който се беше опитала да разкраси лицето си.
— Стои ти много добре. А пък с тази рокля ми харесваш повече от всякога.
Забележката му я смути много. Искаше й се да потъне в земята.
— Повече… от всякога?
— Нямаше да го казвам, ако не беше истина — потвърди той и се приближи още повече. — Ти си най-вълнуващото момиче, което някога съм познавал. Дори да си тъй, както бог те е създал. Гримът обаче също не е без значение. Особено ако се чувстваш по-сигурна с него.
— Той няма нищо общо със самочувствието ми. Мислех само… щеше да сметнеш, че не съм достатъчно шик.
— И аз така предполагах. Но това не е вярно, Лейс. Наистина не е — взе ръцете й в своите. — Както си с работните си джинси и фланелка, ми харесваш даже повече.
— И аз се харесвам повече в тях — реши изведнъж Лейс. Помоли го да й даде няколко минути да си измие лицето и бързо изтича в стаята си.
Джордън я проследи, докато излизаше. Роклята очертаваше добре фигурата й. Лейс не беше просто красива. Изглеждаше му съвършена. Всяка нощ, откакто я познаваше, тя беше в сънищата му. Желаеше я неудържимо. Искаше да я притежава не само насън.
Когато Лейс се върна в кухнята, завари го потънал в мисли.
— Дали Тъмбълуид ще ме хареса вече? — попита тя суетно.
Джордън я погледна и кимна.
— Ако се махне и парфюмът, сигурен съм, че няма да има проблеми. Ти ми направи голяма услуга с този експеримент. Сега вече си обяснявам донякъде поведението му спрямо жените.
— Мислиш ли?
— Разбира се. Той не мрази жените като такива. Просто не може да понася козметиката по тях.
— Значи е алергичен към парфюмите?
Джордън кимна.
— Нещата се изясниха. Навремето намерих Тъмбълуид в пустинята. Беше на два или три месеца. И до днес нямам понятие откъде се е взел там. Тогава ме бе застигнала пясъчна буря. Излязох от джипа и чух жално квичене. Горкият, беше се заклещил в някакъв храсталак с големи бели цветове. Цветовете излъчваха много силен аромат.
— Цветове ли? Господи, май че имаш право.
Лейс обясни, че забелязала как Тъмбълуид старателно избягва някои места в градината.
— Сега знаем защо понякога се държи странно. Ужасната случка, когато е бил малко кученце, му е въздействала трайно. Щом помирише цветя или парфюми, които миришат по същия начин, става нещо като късо съединение в съзнанието му. Сигурна съм.
Джордън я погледна и се разсмя.
— Сега можеш да прибавиш още една услуга в офертата на фирмата си — „Анализиране поведението на домашните животни и изясняване анормалните им прояви в резултат на депресивна психоза и стресови ситуации в миналото“.
Лейс не си спомняше после кой направи първата крачка, но внезапно се намери в прегръдките му. И двамата се отдадоха на непреодолимото си желание. Ръцете му се заровиха в косата, след това обвиха тила и, спуснаха се надолу по гърба…
Чу го да шепне името й. Извън себе си от възбуда, тя вдигна лице и се взря в тъмните му очи. Те горяха от желание.
Просто потъна в тези очи. Устните му се приближиха и докоснаха нейните. Целувката беше по-различна от онази вечер, когато се върнаха от полицията. Тогава Лейс просто се развълнува. Не го взе на сериозно. Сега сърцето й беше отворено за него. Знаеше, че когато настъпи времето за раздяла, ще я заболи много.
При тази мисъл я обзе паника. Инстинктивно направи крачка назад.
— Нали… щяхме да ходим на вечеря?
Джордън се досети за мислите й. Обаче повече не можеше да се сдържа. Не искаше повече да измисля заобиколим ходове. Беше способен да каже само истината.
— Всъщност — промълви той — единственото желание, което сега изпитвам, е да те любя.
Не й даде възможност да протестира. Жадно впи устните си в нейните. Лейс се разтрепери, краката й се подгънаха. Чувствуваше се напълно безпомощна. Отпусна се в ръцете му. Беше най-хубавото усещане, което бе изпитвала през живота си.
— Лейс, любима — шепнеше Джордън, — искам да си винаги с мен!
Вместо отговор тя се притисна още по-силно към него. Сърцето й биеше лудо от възбуда. В съзнанието й обаче светеше червената лампичка на съмнението. Знаеше, че колкото да й са приятни целувките му сега, това можеше да й донесе само грижи и болки в бъдещето. Имаше опита от връзката си с Кит и спомените от детството си, когато родителите й се разделиха, а после и баща и я заряза. Джордън щеше да се насити на любовта й, а после да й обърне гръб.
За момент Джордън имаше чувството, че жената до него се е отдала изцяло на желанието си, но внезапно тя се отдръпна. Погледна я изпитателно.