— Всичко, освен че ми липсваш — прошепна едва доловимо тя.
Може би трябваше да вдигне слушалката и да му го каже.
Джордън направи пауза, но после осъзна, че приказва с магнетофонна лента, и продължи:
— Поздрави Тъмбълуид от мене!
След това продиктува координатите си, осведоми я за времето в Далас и след няколко думи за довиждане прекъсна връзката.
Лейс остана с впечатлението, че той нарочно продължи разговора повече от необходимото, сякаш очакваше, че тя внезапно ще се включи в линията.
Нов звън я откъсна от мислите й. Обади се Ангелина. В камината на къщата, в която била, двойка гълъби си били свили гнездо. Лейс въздъхна и отново се посвети изцяло на проблемите пред екипа на „Ситинг Тайт“.
— Твоят стопанин ти праща поздрави — рече тя на Тъмбълуид, докато му сервираше обяда.
Кучето както преди почти не се отделяше от нея. Рано сутринта заедно бяха изпратили Джордън на пистата сред ливадата. Проследиха с поглед как самолетът се плъзга напред и изчезва в далечината. В очите на Лейс се бяха появили две сълзи.
„Разкисна се, когато той замина само за няколко дена — мислеше си тя ядосано. — Какво ще стане, когато си отиде завинаги?“
Не беше се чувствала така от деня, в който баща й изчезна от нейния живот. Избърса сълзите с края на роклята си и се помъчи да си мисли за нещо весело.
— Ела, Тъмбълуид. Нека да видим дали правилно сме определили твоя проблем — предложи тя и го поведе към градината. Той я последва до езерцето с водни лилии, като изплаши до смърт декоративните рибки в него, обаче като стигнаха до лехите с цветя, изостана назад.
Лейс направи малък опит, за да е съвсем сигурна. Откъсна една роза и тръгна срещу кучето. Тъмбълуид я погледна неочаквано враждебно и започна да отстъпва ръмжейки. Сякаш я упрекваше, дето нарочно го дразни, след като знае, че не понася розите.
Тя хвърли розата и отново го повика приятелски. Усмихна се, когато той отново заподскача радостно около нея.
— Добре, добре, сега наистина знаем причината за държанието ти. Обещавам ти никога да не използвам парфюм в твое присъствие.
На следващия ден Лейс намери две послания от Джордън. Първото съдържаше инструкции за градинаря. Когато се върна от вечерната разходка с Тъмбълуид, откри втора. Пусна магнетофона и се заслуша.
— Здрасти, Лейс, трябва ми някой, с когото да си побъбря. Сабина ми е сърдита, задето си пъхам носа в нейните работи. Засега не съм намерил доказателства, че Кейхил се върти около нея заради парите. Господи, ако бях сигурен, че е така, щях да знам какво да правя!
— Върни се и остави сестра си да се оправя сама — пошепна тихо Лейс.
— Знам, че едва ли можеш да ми дадеш съвет, но ми помага дори това, че споделям с някого мислите си.
Направи пауза.
— Щеше ми се да си тук, Лейс. Да седиш до мене и да наблюдаваме заедно залеза. Щях да те прегърна и…
Лейс пое дълбоко въздух. Не знаеше как би завършил Джордън това изречение.
— Но ти не си — прозвуча отново от апарата. — Сигурно си вкъщи и правиш компания на щастливеца Тъмбълуид. А аз си блъскам главата тук, в Далас, над глупавия семеен проблем. Обаче мисля, че намерих решение — виждаш ли как ми помага разговорът с теб — утре ще отскоча до Гънсайт, където е роден Кейхил. Може би ще успея да науча нещо. Как мислиш, Лейс, добра ли е идеята?
„По дяволите, Джордън Уейд! Защо звъниш винаги, когато ме няма вкъщи? Трябва да ти е ясно, че искам и аз да поприказвам с теб.“
С усилие сдържа желанието си да му позвъни в Далас. Не, не трябваше да го прави. Няма да му достави това удоволствие. Сигурно просто пак си играеше на прелъстител.
През целия следващ ден Лейс си мислеше за обаждането. Когато получи сутрешното му послание, беше малко разочарована. Но после… Реши да остане цял ден до апарата, за да не пропусне следващото позвъняване.
На вечеря телефонът иззвъня. Само че беше Роджър Маккензи. Не бил намерил още седемте града на Сибола, но закъсал с колата си на някакъв чер път в планините. Предната ос била счупена. От „Пътна помощ“ не искали да го изтеглят, понеже не можел да им плати.
— Не можеш ли да отидеш до града и да ми пратиш малко пари?
— Значи трябва да се притичвам на помощ на човек, който ме напусна в най-трудния момент?
— Ще се върна, Лейс, наистина! Помогни ми и този път! Ще изработя парите в „Ситинг Тайт“, дори ако трябва да си загубя цялото лято!
„Ако Роджър не беше заминал, никога нямаше да се запозная с Джордън“ — мина й през ума. Стана по-милостива.
— Добре, няма проблеми — успокои го тя. — Кажи ми само точно къде се намираш и къде трябва да изпратя парите.