Когато по-късно се върна от града, на лентата имаше два записа. Единият беше от Джордън:
„Лейс — гласът му ликуваше, — днес направих невероятно откритие и просто не мога да се сдържам! Трябва да го споделя с някого! Разказах ти вече, че реших да предприема полет до родното място на Кейхил. Взех въртолета на един приятел, понеже там няма писта за самолети, и тръгнах. Стигнах до «Посъм Киндъм Лейк», после поех на юг. Може би се отклоних малко. И тогава го открих, Лейс! На няколко километра от Гънсайт открих мястото за кацане. След това се огледах и…“
Последва пауза и Лейс се ядоса.
— И какво видя, като се огледа? — извика тя на магнетофона.
Искаше да му зададе въпроса на живо. Този индиректен разговор й действаше на нервите. В този момент отново се чу гласът му.
Бил открил по някакви белези на местността, че наблизо има нефтено находище. Щяло да бъде най-голямото находище в района. Щял незабавно да купи част от земята в тази област и да предприеме проучвания. Освен това научил, че Дени Кейхил бил съвсем порядъчен човек. Хората в селището казвали все хубави неща за него.
Лейс се зарадва.
Гласът на Джордън продължаваше да бърбори от лентата. Разказа всичко, което беше преживял през деня. После й пожела лека нощ.
Върна лентата и прослуша още веднъж записа. Отново почувствува радостта му от станалото. Явно беше, че не го интересува финансовият проблем. Гордостта и задоволството му идваха от самото откритие.
Когато заспиваше, на лицето й имаше усмивка. Не успя да говори с Джордън, но гласът му й достави радост. Гордееше се, че тя беше първият човек, с когото бе споделил вълнението си. Все пак държеше на нея. Може би повече, отколкото беше предполагала.
На следващата сутрин нямаше съобщение от Джордън. Пак трябваше да стои цял ден в къщата. Броеше часовете. Не можеше да се концентрира върху работата си.
„Тази вечер никой не може да ме измъкне.“ Щеше да го изненада, като се обади. Досега беше разговарял само с магнетофонната лента. След вечеря се настани до радиотелефона. Включи високоговорителя, за да може да чува отдалече. Зачете се в някаква книга. Към девет часа усилията й бяха възнаградени.
— Здрасти, Лейс! — прозвуча гласът му и тя захвърли книгата. — Нямаш представа какво отвратително време е в Далас.
Лейс грабна слушалката и спря магнетофона.
— Тогава защо не се върнеш в Ню Мексико?
Няколко секунди цареше мълчание. Джордън се изкашля и продължи:
— Чудесно е, че днес те чувам на живо, но какао правиш толкова късно в кабинета?
Помъчи се да измисли нещо. Не искаше да признае, че е стояла цяла вечер само за да чуе гласа му.
— Тъкмо щях да се обаждам на Гейл, за да я питам как е.
— Всичко наред ли е вкъщи?
— Да, тук няма проблеми. Дълго ли ще стоиш в Тексас?
— Не, заради това ти се обадих. Ще се върна утре следобед.
Зарадва се и същевременно се уплаши.
— Тъмбълуид и аз ще образуваме комисия по посрещането. Ще кажа на алармената система, че този път идва приятел. Как са Сабина и Дени?
— Чудесно! Между другото, двамата решиха да ми гостуват в Санта Фе за една седмица. След това ще обявят годежа си официално.
Гърлото на Лейс внезапно се сви. Когато Джордън се върне, сигурно вече нямаше да се нуждае от услугите на „Ситинг Тайт“. Още повече че ще очаква гости.
— Това е… Много хубаво… — промълви тихо тя.
— И аз така мисля. Сабина се е променила през последната година. Не се нуждае вече от грижите ми. Сгреших, като си мислех, че е още малка.
Направи пауза.
— Радвам се, че ще се върна вкъщи и…
На другия край на линията се чу тракане. Като че ли там някой влезе в стаята. Чуха се и гласове. Сигурно имаше посещение.
— Какво? — попита нетърпеливо Лейс.
Като че ли не я чу. Трополенето стана по-силно и гласовете се приближиха. Сякаш в стаята се провеждаше заседание на целия съвет от експерти по нефтодобив на компанията му.
— Какво каза, Лейс? Не можах да разбера. Трябва да прекратим разговора. Дойдоха едни приятели, които бях поканил отпреди. Сигурно ще ме замъкнат в някой бар, да седим на онези високи столове…
— Хей, Джордън, внимавай да не паднеш и да си счупиш някой крак!
Засмя се.
— Не се притеснявай, скъпа, черен гологан не се губи. После добави тихо: — Утре съм си вкъщи. Нищо няма да ме спре да се върна!
Като затвори Лейс стоя още известно време с поглед, вперен в слушалката. Наистина ли я нарече „скъпа“? Беше ли чула добре? Лицето й засия. Ще си дойде вкъщи, при нея. В това вече беше сигурна.
На другия ден заедно с трима от сътрудниците си Лейс приведе къщата в блестящ вид. Лично провери дали всичко си е на мястото. Сложи свежи цветя в стаите. За вечеря й се дощя да приготви нещо специално — задушен петел с череши — любимото ястие на баща й.