— Много работа, но без особени затруднения. Как е Гейл?
— Бори се храбро — гласът на Кит стана нежен, — тая юлска жега я изтощава, но тя не се предава. Казах ли ти, че ще са близнаци. Може би дори три.
— Господи, дано издържи още няколко седмици!
Лейс знаеше, че Гейл страда от диабет и трябва да внимава много с диетата си и с лекарствата. Но приятелката й беше борбена натура и искаше въпреки болестта да живее пълноценно.
Заговориха отново за договора. Лейс му разказа случая и уточниха подробностите.
— Роджър ще се грижи за къщата — допълни тя. — Сигурно ще има достатъчно време да подготви дипломната си работа. И още нещо. Там имало някакво куче на име Тъмбълуид, което не било много приятелски настроено. Кажи на твоите хора да внимават.
— Ще им кажа — обеща Кит. — Довиждане.
През следващите няколко часа договорът беше подготвен. Алармената система, която Кит Мартиндейл беше разработил за охрана на сгради, беше инсталирана. Ако някой се опиташе да влезе в къщата, най-близкият полицейски участък щеше незабавно да бъде вдигнат на крак. Документите бяха съставени и подписани, а Роджър се пренесе в къщата на мистър Уейд заедно с дипломната си работа по най-ранна история на Мексико.
— Кучето не е лошо — каза той, когато Лейс му се обади вечерта. — Имахме малък спор само когато изяде остатъка от пицата ми и два шоколада заедно с хартията.
Лейс се засмя:
— А как е къщата?
— Бих казал приказна. Като от „Хиляда и една нощ“. Липсва само харемът, но може би е по-добре, защото иначе съвсем ще зарежа работата.
Роджър беше на двадесет и шест. Връстник на Кит и с една година по-възрастен от Лейс. Следваше история и му предстояха изпити. Дипломната му работа представляваше изследване върху легендарните седем града на Сибола, все още неоткрити от никого. Уединението щеше да му позволи да се концентрира изцяло в работата си.
Четири дена след като Роджър пое охраната на къщата, той се обади на Лейс и я помоли веднага да му намери заместник. Не можел да остане нито миг повече в Санта Фе.
— Лейс, не можеш да си представиш какво открих в книжата, които взех, за да си пиша дипломната работа! — викаше й в слушалката и гласът му трепереше от вълнение. — Това е сигурно доказателство, че Франциско Васкуези де Коронадо почти ги е открил. През седемнадесети век той предприел експедиция за завладяване на вътрешността на страната. Стигнал до някакво обвито в тайнственост и легенди селище и след това нищо не се знае за него. Сигурен съм, че ако тръгна по неговия маршрут, ще ги открия! Ще направя най-голямото археологическо откритие на века!
— Да! И ще ми навлечеш най-големите неприятности! Надявам се, няма да предприемаш „епохалното“ си пътешествие точно сега.
Лейс се притесни не на шега.
— Роджър, нали знаеш, че си единственият, на когото мога да разчитам по договора с Уейд. Не мога да ти намеря заместник току-така!
— Ще измислиш нещо, винаги си се оправяла! — Роджър беше се пренесъл мислено векове назад в историята. — Защо не се заемеш лично? Къщата е в марокански стил, обзаведена е изискано и луксозно. Същинска мечта! Ще ти хареса много, Лейс. Вече си опаковам нещата.
— Хей, съвземи се! — вбеси се Лейс. — Ти обеща и ще останеш, докато изтече договорът или поне докато ти намеря подходящ заместник!
— Всичките седем града, Лейс! Ще стана известен. А като видиш някой ден името ми в учебниците по история…
Лейс затвори телефона. Не за първи път студенти й създаваха проблеми. Случвало се бе и сама да поема дежурството. И сега щеше да се оправи.
— Надявам се, знаеш каква жертва правя заради тебе — озъби се тя на Роджър, когато на следващата сутрин пренасяше от колата чантата и радиотелефона си.
Бъдещото светило на археологията беше опаковало всичкия си багаж и гореше от нетърпение да се впусне в издирване на древните градове. Дребните житейски проблеми не го засягаха повече.
— Къде е този звяр, дето ядял шоколади с хартията?
— Звяр? Тъмбълуид? Не ме разсмивай — засмя се Роджър. — Той е толкова любезен и е такъв добър компаньон! Ще ми липсва много за в бъдеще.
Имайки предвид предупреждението на Бренда Тъкър за чудовището женомразец в кучешки образ, Лейс се беше постарала да изглежда колкото се може по-малко женствена. Беше навлякла стари, раздърпани джинси й избеляла памучна фланелка. Никакъв грим или парфюм.
Все пак, когато го видя, съжали, че не се е обзавела с рицарска броня. Тъмбълуид излая гръмотевично, хвърли се върху нея, повали я на земята и започна усърдно да я ближе по лицето.