Сега го чакаше Лейс. Щеше му се никога повече да не напуска дома си.
Слезе на земята и сложи спирачните скоби на колелата. Погледна към къщата. Лейс и кучето вече се задаваха по пътеката.
Никога не се беше чувствал така уморен и същевременно толкова щастлив. Без да му мисли много, се спусна към Лейс.
Нямаше дълги поздравления. Никакви въпроси и никакви обяснения. Нямаше нужда от думи, когато я усети в прегръдките си и намери устните й.
— Толкова ме беше страх… — прошепна тя, трепереща от вълнение. — Не смеех да си представя какво може да се случи. Ако не се върнеш никога…
— Вече е минало. Отново съм тук. Наложи се вчера да се приземя аварийно върху някакво каменисто плато. Трябваше да оправям двигателя. Прекарах там целия следобед и почти цялата нощ.
— Предчувствах, че ти се е случило нещо — Лейс го прегърна още по-силно.
— Съжалявам, че те накарах да се страхуваш. Но там нямаше никой — нито хора, нито къщи. Не можех да се обадя нито по телефона, нито по друг начин.
Обеща си за в бъдеще да инсталира в къщата радиостанция. Или още по-добре — ще взема Лейс със себе си, за да не я изпуска никога от погледа си.
— Джордън — Лейс внимателно избърса следите от масло по лицето му, — искам… не знам как да ти кажа какво чувствам…
— Няма нужда — целуваше лицето и косите й. — Мисля, че се досещам…
По-късно съжаляваше, че не я остави да говори. В този момент беше убеден, че тя щеше да му каже, че го обича. По-късно вече не беше толкова сигурен.
Въобще не беше сигурен.
3
Джордън едвам се държеше на крака от изтощение! Лейс го заведе в кухнята и го накара да седне.
— Моля ти се, не заспивай поне още няколко минути! Откога не си ял?
Той направи замислена физиономия.
— Май че закусвах… вчера.
— Ясно защо си тъй изтощен. Сега ще направя нещо, стига да не заспиш.
Самата тя не беше яла приблизително от същото време, но не се сети за това.
Като начало сложи на масата чаша плодов сок, след което се зае да прави омлет със сирене. Малко по-късно двамата ядяха като невидели.
Тъмбълуид ги последва с още по-голямо въодушевление. Джордън се усмихна, като го видя как унищожи с настървение порцията си и след това се отпусна в ъгъла. Пред очите му отново се появи картината, която беше видял, като прелиташе над къщата — Лейс и кучето прегърнати на терасата.
— Радвам се, че се разбирате добре. Иначе щеше да си сама с дяволската си алармена система.
Хвърли поглед към вратата, над която се виждаше апаратурата, монтирана от Кит.
Лейс беше твърде уморена, за да влиза в спор и да изтъква предимствата на електрониката. Жадуваше за почивка. Не обърна внимание на забележката му. Дали и той се чувстваше така? Радваше се, че я беше прекъснал, преди да му каже, че го обича. Никога досега не беше изпитвала такъв копнеж към някого.
— Да, добър е за компания — съгласи се тя и се изправи.
Зави й се свят от изтощение. Подаде ръка на Джордън и рече:
— Ела, размърдай се, преди главата ти да е паднала в чинията. Сега май че и двамата се нуждаем от по една баня и много дълъг сън.
Излязоха от кухнята, като се държаха за ръце. Лейс се спря пред вратата на стаята си. Пусна ръката му.
— Мисля, че силите ще ти стигнат да се добереш до спалнята си.
— Горе-долу. Но побързай, ако искаш да се къпеш. Толкова съм мръсен, че сигурно ще трябва да източа всичката топла вода, за да се измия.
Целуна я по бузата, обърна се и тръгна по коридора. Тя го проследи с поглед, след това влезе в стаята си и се запъти към банята.
Топлата вода й подейства чудесно, но не можа да измие умората. Изсуши косата си и облече къса пижама. Върна се в стаята. Очите й почти се затваряха. Отначало не забеляза, че не е сама в стаята. Почти се сблъска с Джордън, който се беше облегнал на рамката на леглото.
— Какво правиш тук? Да не би да си сбъркал стаята.
Той се усмихна и протегна ръце към нея.
— Не съм. Ела при мен. Искам да си до мен, докато спя.
— Искаш да съм с теб?
— Искам да те държа в прегръдките си — прошепна Джордън едва чуто — Искам да чувствам присъствието ти през цялото време. Когато моторът отказа, единствената ми мисъл беше, че трябва да оживея, за да мога да те видя отново. И да те прегръщам. Ела, скъпа! Искам да сънуваме заедно.
Лейс изтръпна. „Господи, не!“ Не трябваше да се поддава на чувствата! Но копнежът й беше твърде силен. Ръцете й сами потърсиха неговите. Прегръдката му спря дъха й. Поведе я към своята стая. Когато минаваха през всекидневната, Лейс се спря пред камината.
— Веднъж бях тук — каза тя едва чуто, — когато Роджър замина. Наслаждавах се на гледката от прозореца. Тогава видях фамилната фотография върху перваза.