Разтърка уморено очи.
— Трябваше да се сетя, когато дойде. Стори ми се познат отнякъде въпреки ориенталското облекло. Трябваше да се сетя, че не си разбойник.
— Нищо, това беше толкова отдавна. Вече забравих.
Минаха в съседната стая, обзаведена с махагонови мебели. Подредбата от пръв поглед говореше, че обитателят е мъж.
Лейс отиде до леглото и се мушна под богато украсената завивка. Сви се на кълбо и моментално заспа.
Джордън я наблюдаваше усмихнат. Доверчивостта й го ласкаеше, но беше очаквал друго. Беше полумъртъв от умора, но въпреки това, като гледаше очертанията на тялото й под завивките, кръвта му кипна.
Съвсем предпазливо, за да не я събуди, легна до нея и я обгърна с ръце.
Затвори очи. Въпреки че беше уморен до смърт, не заспа веднага. Слушаше равномерното дишане на жената до себе си. Усещаше ударите на сърцето й и се наслаждаваше се на нейната близост. След това сънят го обори.
Седем часа по-късно Лейс се събуди. Джордън спеше до нея, без да я изпуска от прегръдката си. Това беше чудесно. Сгуши се още по-плътно до него. Внезапно дишането му се ускори и той пое дълбоко въздух.
Лейс се разсъни окончателно. Отвори рязко очи. Погледът й падна върху лицето му, покрито с двудневна брада, и тъмната кожа надолу. Изведнъж й стана горещо. Изчерви се до ушите. Поиска да скочи от леглото, но ръцете му я спряха. Прегръдката му стана по-силна.
— Без паника — чу гласа му в ухото си. — Всичко е наред.
Лейс се обърна и се втренчи объркана в мъжа до себе си.
— Джордън! — извика тя, без да разбира нищо. Установи, че не само не е в своето легло, но е и в съвсем непозната стая.
— Как, за бога…
Джордън като че ли очакваше да му издере очите.
— Само не казвай, че не си спомняш.
И какво трябва да си спомня? — Лейс го погледна объркано. — Ще ми кажеш ли как съм попаднала в това легло?
— Във всеки случай, не съм упражнявал насилие върху тебе. Помисли си малко, Лейс. Всичко ли забрави изведнъж?
Тя се замисли.
— Ти се върна… Привих омлет…
— След това взехме душ…
Преглътна. Мислите й добиха смътни очертания. Водата я беше ободрила малко. Въпреки това едва държеше очите си отворени.
— Но това беше в моята стая — запротестира тя. — Да не съм станала сомнамбул?
— Мисля, че не си — засмя се весело Джордън, — помолих те да дойдеш да спиш с мене.
— Само да спя ли?
— Да, засега… — отпусна прегръдката си, сякаш искаше да каже, че не иска да упражнява насилие върху нея. — Наистина дойде сама.
Лейс не се съмняваше в думите му. Преди това също не я беше карал изрично да се гримира и парфюмира, нито пък да готви петел с череши.
— И тъй, ти дойде в стаята ми, за да ме сложиш да си легна. Нали така?
Ръцете му я галеха по гърба. Усещаше топлината им през тънката пижама. Не можеше да не се поддаде на ласките му.
— Достатъчно дълго бяхме разделени, Лейс. Там, в Тексас, ти ми липсваше всяка минута. Сутринта бяхме твърде уморени, за да говорим. Просто исках да бъдеш наблизо. Изобщо не знам какво става с мен.
Лейс почувствува прилив на нежност към него.
— Няма нужда да се оправдаваш, Джордън. Изобщо не съжалявам, че дойдох с тебе.
Погледна я с невярващи очи. Помъчи се гласът му да звучи шеговито.
— Не съжаляваш ли?
— Не! Какво, да не би да си разочарован? — възприе същия тон Лейс.
След това стана сериозна.
— Знаеш ли, много неща премислих, докато стоях на терасата и те чаках. Ужасно ме беше страх. Исках да се върнеш. Промених си мнението относно малкия любовен роман. Джордън! Ще бъда при тебе и ще те обичам, а след това някой ден ще изчезна от живота ти, съгласен ли си?
Той я целуна нежно.
— Не съм съвсем наясно, но един опит никога не е излишен, нали така?
— Хм…
— И защо искаш да изчезваш от живота ми?
— Това беше твоя идея.
— Мислиш, че ще ти се наситя?
— Може би. Ние сме толкова различни. Просто трябва да се насладим на мига, без да мислим за бъдещето.
Гледаше я объркано. Ролите внезапно се бяха разменили. Преди няколко дена Лейс му беше казала, че не е заинтересована от временна, неангажираща връзка. Сега, когато почти се беше решил да й предложи брак, говореше точно обратното.
— А, разбирам. Въпросът не е, че ти ще ми омръзнеш, а че аз ще ти омръзна.
— Джордън — Лейс въздъхна, — недей да преиначаваш думите ми. Сам знаеш, че двамата се чувстваме много добре заедно — направи пауза. — Може би не знаем достатъчно един за друг. Във всеки случай, аз не знам достатъчно за теб. Може би ще ми разкажеш нещо повече по темата „Джордън Уейд“?
Сериозният й тон го смути. След това се засмя.
— Добре, добре, ще ти направя това удоволствие — наведе се надолу към лицето й и долени устните си до нейните. — Глава първа — Джордън Уейд обича да целува хубави жени.