Лейс се загледа с любопитство в зеленикавия блестящ отломък.
— Това е нещо като смарагд, нали?
— Не, това е малахит. Баща ми го намерил в Аризона при първата си научна експедиция. Бил му е нещо като талисман. Носеше го по целия свят.
— Ясно, това е скъпоценен камък, нали така?
— Да, а освен това се говори, че този минерал има чудодейна сила. Хората едно време са си правили гривни от малахит. Вярвали, че камъкът ще ги предпази от зли магии, от светкавици и болести.
— Само от едно от тези бедствия ли или от всичките наведнъж?
— Не се подигравай, скъпа! — Джордън взе ръката й и я поведе по коридора. — Ти може би си мислиш, че си освободена от предразсъдъци, но навремето хората са били убедени в силата на камъните. И са били щастливи с тази вяра. Може би много по-щастливи, отколкото ние с тебе.
Излязоха от къщата и отидоха към басейна. Той я хвана за двете ръце и лицето му придоби лукаво изражение.
— Няма да е лошо, ако по-често се връщаме към традициите и обичаите на щастливите си и доволни от живота прадеди. Предлагам да започнем веднага!
Зае се да разкопчава едно след друго копчетата на блузата й. Лейс вдигна учудено вежди.
— Да не би това да е някакъв древен обичай?
— Това точно не е. Но за къпането гол мисля, че съм чел нещо в древните папируси. По-рано не е имало бански костюми, нали знаеш…
— Аха, разбирам!
Докато Джордън разбере какво става, Лейс с всичка сила го бутна към басейна. Той размаха ръце, за да запази равновесие, но не успя и бухна във водата, като вдигна гейзер от водни капчици.
Лейс невъзмутимо го зачака да изплува. След малко той се появи, като пръхтеше и тръскаше косите си.
— Това е, мили мой Джордън — толкова по темата къпане. Аз от своя страна ще се погрижа за един друг древен обичай. А именно — приготвянето на храната.
Обърна се и се запъти към къщата, смеейки се весело.
5
— Фантастично, Кит! — Лейс беше твърде ентусиазирана, за да забележи, че свързващата врата с кабинета на Джордън е отворена. — Ти наистина имаш сериозна конкуренция, но вярвам, че никой не може да победи твоят екип, а и алармената система. Стискам ти палци!
Джордън стисна ядосано устни. Пак тоя Мартиндейл! Какво е направил пак, че да въодушеви толкова Лейс?
— И още веднъж, добро утро — каза той, когато я видя, че оставя телефонната слушалка.
Тя се усмихна замечтано. Мислеше си за целувките, които си бяха разменили сутринта. Все пак не й убягна, че в този момент Джордън я гледа по-скоро намусено. Сигурно пак се е борил с Тъмбълуид в гимнастическата зала и пак е загубил. Или отново му е влязла някаква муха в главата.
— Механиците ще са готови до обяд с прегледа на самолета — заяви той и седна на ръба на бюрото. — При тебе има ли нещо ново?
Искаше й се веднага да сподели новината, която чу току-що, но се осъзна и промени темата. Въпреки розовите очила, през които гледаше на живота напоследък, Лейс не можеше да не забележи факта, че при всяко споменаване на името Кит Мартиндейл, Джордън изведнъж става нервен и раздразнителен…
— Нищо особено, ще правя счетоводен отчет за месеца и издирвам съответната информация.
— Май дочух част от разговора.
— Хм… да, говорих високо — Лейс нахвърли няколко числа върху листа пред себе си.
— Нещо професионално, предполагам.
Знаеше, че няма да я остави на мира, докато не му разкаже всичко.
— Новините са от страна на Кит. Искаш ли да ги чуеш, или пак ще направиш физиономия, като че ли току-що си сдъвкал цял лимон, заедно с кората?
Джордън се помъчи да потисне раздразнението си:
— Така ли правя?
— Винаги — Лейс въздъхна и се отпусна на стола си. — Как да ти обясня, че Кит и аз сме просто добри приятели? Съжалявам, Джордън, ако този факт те дразни, но не мога да променя нищо.
Той се замисли как ли би нарекла отношенията си с него. Дали и те не бяха „просто добри приятели“. Не, те бяха нещо много повече — поне от негова гледна точка. Но не смееше да пита Лейс за собствените й чувства. Трябваше му още време, за да я убеди, че е единственият мъж, който може да я направи щастлива.
— Обещавам ти да не се сърдя!
— Кит е на прага на голяма сделка — обясни Лейс, като се мъчеше да скрие колкото може въодушевлението си. — Досега той инсталираше системата си само в частни домове. Но оня ден от нея се заинтересували от „Пекрайб Ойл“. Концернът ще модернизира алармената инсталация на всичките си рафинерии в района. Кит е предложил офертата си.
— Ако спечели поръчката, това доходно ли ще е за него?
— Определено! Той и Гейл се нуждаят сега от пари. Напоследък трябваше да пълнят гушите на доста лекари. Освен това ще си спечели добро име.