— Започвам да си мисля, че идеята за този брак принадлежи изцяло на Сабина.
— Да, определено. Много е твърдоглава и добре ме обработи, докато ме склони.
Лейс се разсмя.
— Сабина трябва да е решена на всичко.
Дени й хвърли такъв поглед, сякаш искаше да каже, че истината е много по-сериозна, отколкото тя си представя.
— Да! Когато някой от фамилията Уейд си науми нещо, то непременно става. Всъщност сама трябва да сте го почувствала вече.
„Изпитала съм го на собствения си гръб — помисли си Лейс, като си спомни как Джордан направо я завлече в стаята си онази нощ. — Наистина постигат това, което поискат.“
„Лейс ме привличаше като с магнит насам“ — тези думи още звучаха в главата й. Изведнъж я обля гореща вълна. Добре е да знаеш, че Джордън е искал да се върне колкото се може по-бързо при теб. Това, което искаше да знае сега, беше дали магнетичните й свойства се бяха изгубили, иди силата им беше нараснала още повече.
Разтрепери се от вечерния хлад и закопча якето си.
Започнаха неделния ден с чудесна разходка с коне. Наеха ги от съседното ранчо. Бяха прекрасни арабски жребци и летяха като вятър. След разходката всеки отиде да вземе душ и да се преоблече преди закуската. Лейс вече се беше запътила към трапезарията, когато телефонът иззвъня.
Няколко минути по-късно тя остави слушалката и забърза към компанията.
— Току-що ми се обади един щастлив човек, който днес ще става баща! Отивам в болницата! — заяви тя задъхано.
— Не виждам причини за паника — отбеляза Джордън, — първо се успокой и наяж! Няколко минути по-рано или по-късно не са фатални. После може и да нямаш възможност да ядеш, кой знае?
Имаше право. Беше изгладняла от ездата, а и Кит беше казал, че още не пускали посетители при майката. Затова седна на масата и се присъедини към останалите.
Десет минути по-късно стана, извини се и забърза към гаража.
— Ако искаш, ще те закарам — предложи Джордън.
Тя задържа за малко ръката му в своята:
— Няма нужда, но ти благодаря за предложението. Остани тук и се помъчи да опознаеш по-добре Дени Кейхил. Той ми харесва. Мисля, че и Дени има много добро мнение за теб. Убедена съм, че обича сестра ти!
Джордън потърка нежно носа си в бузата й.
— Кога успя да станеш толкова сигурна?
— Когато ми разказа как малката ти сестричка го е убеждавала да се оженят. Почти насила го е накарала. Искала е да го спечели непременно.
— Да, познавам я добре. Тя може да бъде доста настойчива. Моята малка сестричка!
Лейс отвори вратата на мустанга, но все още не влизаше вътре.
— Не знам кога ще се върна… може да закъснея.
— Във всеки случай, за вечеря ще си тук, предполагам.
— Не мога да обещая. При първото раждане има много проблеми.
— Тогава докато дойде време за лягане… — Джордън я притегли към себе си. Устните му бяха на сантиметър от лицето й. — Ако искаш да не мигна цяла нощ, може и да не идваш. Толкова свикнах с присъствието ти, че просто не мога да си представя как ще си легна без теб.
— Във всеки случай ще се опитам да дойда — Лейс изстена, когато той страстно я притисна в любовния си порив.
Ако продължаваше в този дух, сама щеше да се откаже от пътуването в града. Мобилизира волята си и се освободи от прегръдката на Джордън.
— Прекалено навътре вземаш женските ми грижи. Надявам се, че ревността не ти размътва вече мозъка.
— Аз? Да не бъда ревнив? Въобще не си го помисляй! Освен това ще ми обещаеш още тук, че ще спазваш всички ограничения на скоростта по пътя. Иначе ще ти взема ключа от колата! — След това се засмя, за да покаже, че се шегува. — А що се отнася до Мартиндейл — все още работя върху себе си. Но вече ти обещах да не се мръщя… ъъъ… поне да се опитам.
— Много добре — Лейс седна зад кормилото и запали мотора. — Ще се върна веднага, щом бъде възможно!
Когато стигна в болницата, стана ясно, че болките на Гейл са престанали за малко.
— Доктор Алварадо каза, че се случвало понякога, но пак ще започнат — Гейл въздъхна тежко.
Наведе се, за да може Кит да оправи възглавницата на гърба й. Лейс седна до леглото и се помъчи да я отвлече от мислите за раждането.
Два часа по-късно болките отново започнаха. Кит й държеше ръката. Лейс слагаше студени компреси на челото й. Една млада лекарка идваше от време на време, измерваше периодите между отделните напъни и контролираше пулса.
Към шест часа Кит реши, че трябва да идат да вечерят. Поръча сандвичи в кафенето на болницата. Лейс се запъти към телефона. За нейно разочарование се обади Сабина. Джордън и Дени разхождали кучето.