През остатъка от вечерта болките на Гейл се появяваха и изчезваха периодично. Към единадесет съвсем престанаха. Лекарят придума Кит и Лейс да си отидат вкъщи за няколко часа. Лейс помоли да й осигурят легло в болницата. Искаше да е сигурна, че ще е наблизо, ако болките внезапно започнат. Една медицинска сестра донесе одеяло и съобщи, че някой си мистър Уейд се бил обаждал около петнадесет пъти да пита за нея.
— О, не! — Лейс не намери сили да отиде до телефона.
Цяла вечност беше минала от сутринта, когато беше обещала, че ще се върне да спи при Джордън. Сега, вместо в широката му, удобна спалня, предстоеше да прекара почти безсънна нощ върху походно болнично легло. Обеща си да му се обади сутринта веднага щом се събуди.
Към шест часа дойде Кит и двамата отново е запътиха към стаята на Гейл.
— Тоя откаченият, дето му пазиш къщата, сигурно се е върнал от Тексас — измърмори той недоволно. — Вчера ми позвъни тъкмо когато почти бях заспал. Търсеше тебе.
— Милостиви боже! — беше забравила да се обади, понеже сутринта и бяха съобщили, че за Гейл моментът бил настъпил. — А ти какво му рече?
— Казах му, че е време да си ляга и да ни остави да направим същото — озъби се Кит. — Трябва да си много изкукал, за да безпокоиш хората по това време!
Лейс затвори ужасена очи. Трябваше да обясни на Кит, че междувременно връзката й с някогашния клиент не се изчерпва само с договора. Но най-много я притесняваше как е възприел Джордън сърдития му отговор.
След три часа отведоха Гейл в операционната. Кит отиде с нея, а Лейс остана в чакалнята. Когато накрая й се удаде да телефонира, за нейно учудване се обади напълно непознат глас. Сигурно беше някой от прислужниците. Каза, че мистър Уейд и гостите му били излезли. Преди да успее да попита каквото и да било, линията се прекъсна.
Половин час по-късно се появи Кит с измъчен вид. Като видя мрачната му физиономия, Лейс се уплаши. Забърза към него.
— Всичко…
— Гейл е добре, а също и едното от бебетата — рече той провлачено, — имаме си дъщеричка, Лейс!
— Това… това е чудесно! Но какво става с…?
Кит замълча, като съзерцаваше някакво петънце на стената.
— Второто бебе има проблеми с дишането. Пъпната връв се била увила около врата му. Лекарите не казват нищо.
— О, господи… — Лейс вдигна очи към небето. — Дано всичко мине добре, Кит! Мога ли… да видя Гейл и детето?
— Естествено — Кит постепенно се съвземаше. — Ела да се запознаеш с едното от децата, на които ще бъдеш кръстница.
Зад стъклената стена на кувьоза имаше малко свито телце.
— Тази се казва Лейс-Ен — обяви Кит, — а сестра й се нарича Кристина-Гейл.
Очите на Лейс се просълзиха. Преди да влезе при Гейл, трябваше да отиде в умивалнята и да си наплиска лицето. Малко по-късно седеше на ръба на леглото до приятелката си.
— Моите поздравления за забележителното постижение!
Върху бледото лице на Гейл се появи слаба усмивка.
— А какво ще кажеш за нашата изненада?
— Дала си моето име на дъщеря си. Това е най-големият комплимент, който някой ми е нравил!
Прегърнаха се щастливи.
Сякаш седмици бяха минали, откакто Лейс беше напуснала къщата на Джордън. Радостта й обаче бързо помръкна, когато видя, че освен Тъмбълуид, никой не я посреща. Персоналът беше уведомен само, че мистър Уейд и гостите му били заминали на разходка в старата частна Санта Фе.
— Да вървят, където щат! — Лейс се опита безуспешно да сподави яда си.
Бяха обмисляли е Джордън този излет из старата част на града специално за Сабина и Дени. Не беше честно да тръгват без нея.
Отиде в стаята си, която не беше използвала от една седмица. Изкъпа се все още ядосана. Преди да легне да спи, нагласи будилника. Сънят дойде мигновено.
Пет часа по-късно будилникът я събуди с неприятното си пищене. В просъница протегна ръка, да го спре, но някой друг преди нея натисна бутона. С мъка отвори очи.
— Джордън?
— А ти кого очакваше? — гласът му беше неочаквано студен.
Лейс седна в леглото и замига.
— Теб не те очаквах. Нали си бил на излет.
Той стоеше като вкаменен до леглото й. Тя очакваше да я прегърне и се почувствува неудобно. Чудеше се защо се държи така.
Скандалджийският тон на следващата му забележка й подсказа отговора. Явно държеше да е максимално саркастичен.
— Откакто хората са измислили автомобила, пътят отнема значително по-малко време. Освен това техническият прогрес ни е дарил още едно чудесно изобретение — телефона. Сигурно си чувала за него. Човек може да го използва, за да комуникира със себеподобните си. А, да, освен всичко друго, искам да знам, ще държиш ли и тази вечер да отидеш на вечеря с бившия си съпруг и да спиш с него? Защото ние останалите възнамеряваме да излизаме, поради което съм склонен да запазя маса в ресторанта.