Това ли беше същият човек, който вчера така страстно я уговаряше да се върне преди лягане?
— Обаждах се два пъти, Джордън. Питай Сабина и скапания си иконом, ако не ми вярваш. — Лейс навири сърдито брадичка и се помъчи да скрие болката си: — А що се отнася до резервацията — поръчай маса за трима. В седем трябва да ида в болницата.
Веждите на Джордън се свъсиха още повече. Очите му блестяха гневно.
— Прекара достатъчно време там, за да държиш Гейл за ръчичка. Сега може сама да се оправя. Или може би няма да си при нея през цялото време?
Лейс почервеня от гняв.
— Да не би да си мислиш, че вчера съм прекарала нощта с Кит?
— А ти прекара ли я с него?
Не можеше да понася повече втренчения му поглед. Сякаш тя беше някакво насекомо, а той я изследваше под микроскоп. Скочи от леглото и наметна халата си.
— Не, Джордън, не съм я прекарала с него! А дори и да беше така, не можеш да ме обвиниш в нищо — нахлузи пъстрите си пантофи на бос крак. — Гейл дълго време имаше болки. Към полунощ докторът ни изхвърли от нейната стая. Кит си отиде вкъщи, понеже живее наблизо. Сестрите ми сложиха походно легло в чакалнята.
Джордън се поуспокои.
— Можеше да ми кажеш това, Лейс. Обаждах се толкова пъти!
— Да, благодаря ти за загрижеността! Но сестрата ме уведоми, чак когато й свърши смяната. — Лейс се обърна и започна да рови в гардероба.
Джордън пристъпи зад нея.
— Ела, Лейс, нека забравим цялата история! Ще изкараме една хубава вечер и ще отпразнуваме раждането на близнаците. Съгласна ли си?
Наистина ли си мислеше, че е толкова просто? Без да отговаря, Лейс си избра от шкафа кафяв габардинен панталон и широк пуловер.
— Казах на Сабина, че ще отидем в едно изискано заведение; където сервират ориенталски специалитети — хвърли поглед на дрехите, които Лейс възнамеряваше да облече. — Не смяташ ли, че трябва да облечеш нещо по-така…?
— Пуловер и панталони ще свършат работа за в болницата.
Джордън сви устни. Хвана я за ръката и я макара да го погледне.
— По дяволите, Лейс. Може наистина да съм луд по тебе, но всичко си има граници!
— Точно това исках да ти кажа и аз. Пусни ми ръката!
Той отпусна пръстите си, но не я освободи съвсем.
— Огорчих ли те, скъпа? Не го исках, повярвай ми! Толкова съм объркан. Направо не съм на себе си. Извини ме, ако можеш! — Пое дълбоко въздух и се помъчи да се овладее. — Така, а сега ми кажи какво ти тежи на сърцето? Чувствам, че нещо не е наред…
О, как мразеше Лейс да се карат с Джордън! Как искаше да почувствува прегръдката му и да се притисне до него. Но защо винаги беше толкова подозрителен към нейните намерения?
— Гейл — започна тя. — Гейл има близнаци. Едно от момиченцата е кръстено на моето име. Казва се Лейс-Ен.
Джордън усети как тънкото й тяло потръпна от ужас. Веднага я прегърна и я притисна до себе си.
— О, любима моя — шепнеше трогнат, — кажи какво има. Мога ли да помогна с нещо?
През сълзи му разказа за второто бебе. По лицето му се изписа страдание.
— Ще оживее ли? — попита той плахо като малко дете.
— Ние… ние се надяваме. Днес ще дойде специалист.
Погали я по косата и я целуна.
— Обличай се, ще ида да се обадя ида питам какво става!
Лейс наплиска лицето си и се почувствува по-добре. Върна се в спалнята и отново застана замислена пред гардероба. Може би след посещението в болницата ще успеят да предприемат нещо с Джордън, Сабина и Дени. Остави панталоните и пуловера настрана и измъкна лека жарсена рокля.
Когато сресваше косата си пред огледалото, се появи Джордън сияещ.
— Майката и малката Лейси са добре, а състоянието на другото бебе се окачествява като стабилно! — обяви той.
— О, чудесно! Може би ще успея да го видя още тази вечер. По-добре да побързам.
Джордън вдигна вежди, като забеляза промяната в облеклото й. Беше му на устата да я попита дали се е издокарала така за Кит, но преглътна. Вместо това рече:
— Любима, трябва да хапнеш нещо. Какво ще кажеш, ако всички отидем в града, а тебе те оставим в болницата за едно кратко посещение? Междувременно ние със Сабина и Дени ще се поразходим. След това ще те вземем и ще се приберем.
Лейс се поколеба. Погледна си часовника.
— Това не звучи лошо. Но трябва да тръгнем веднага.
Не ставаше веднага. Сабина обяви, че й трябват поне четиридесет минути, за да се приготви.
Когато накрая тръгнаха към гаража, Джордън попита:
— Защо се ядосваш толкова? Има достатъчно време.
— Времето за посещения започна преди половин час!