Времето за посещение почти беше изтекло, когато Лейс пристигна в болницата. Второто бебе почти се беше оправило. След като се сбогува с Гейл, попита Кит дали ще я закара до имението на Уейд.
— Разбира се. Ще ми направиш ли една услуга? Трябват ми адресите на колегите ни от университета.
Малкият бележник се намираше сред книжата й в дома на Джордън.
— Естествено. Да не би да организираш празненство по случай рождението на близнаците?
Кит кимна. Тръгнаха към колата. Докато пътуваха, си припомняха стари случки от времето на следването. Шегуваха се и се смееха.
Стигнаха къщата. Лейс го заведе до бюрото на Бренда Тъкър и го помоли да я почака, докато донесе бележника.
— Не бързай много — въздъхна той, — от три дена насам това е първата възможност да си отдъхна.
Тръшна се на стола и затвори очи.
Лейс срещна в коридора иконома на къщата. Научи, че Джордън и гостите му били в Таос. Щели да разглеждат музеите и картинните галерии там. Отиде разгневена в стаята си. Това беше второто посещение, което бяха запланували заедно и което минаваше без нея. Всъщност вече нямаше значение.
Като се върна в кабинета, Кит спеше дълбоко. Лейс установи, че в голямата стая е задушно и въздухът е спарен. Отвори прозореца. Разтърси рамото на Кит. Предложи му кафе, но той отказа. Чакала го работа. Изпрати го до вратата и му подаде бележника. Проследи с поглед колата му, докато изчезна в далечината. После се върна в кабинета.
Реши веднага да се заеме със съставянето на финансовия отчет за месеца. Внезапно чу шум в съседната стая. Не би трябвало да е останал никой от персонала на къщата, затова Лейс стана и се запъти натам.
Преди още да докосне дръжката на вратата, тя се отвори и там се появи Джордън.
Внезапната му поява я стресна. Неволно отстъпи крачка назад.
— Чух шум и исках да разбера какво е — започна несигурно.
— Малко е късно за обиколки! — гласът му звучеше необичайно тихо. — Документите за нефтеното находище 5 са изчезнали. Ще запиташ ли приятеля си Кит Мартиндейл какво прави тук с тебе, или да го сторя аз?
Лейс се подпря на ръба на бюрото и втренчи невярващи очи в Джордън.
— Не знам какво си намислил, Джордън, но сега отиваш твърде далече.
— Мартиндейл беше тук. Видях го, като си тръгва. Кой друг ще открадне документите?
Посочи с жест към своя кабинет.
— Убеди се сама! Дори малахитът на баща ми е изчезнал.
— Кит изобщо не е знаел за малахита. Нито пък за проклетите ти хартийки. Той дойде тук, само защото го помолих да ме докара вкъ… да ме докара дотук. За него въпросното находище е горе-долу толкова интересно, колкото и за… Тъмбълуид! Защо не подозираш мене? Аз съм доста по-съмнителна, а и съм далеч по-осведомена за стойността на документите. Кажи си го направо!
— Защото те обичам! Проклет да бъда за това! — извика Джордън извън себе си. — Защо иначе ще е безсмислената ми ревност? Защо ще се държа като безмозъчен идиот? Но аз никога не съм бил толкова важен за тебе, както Мартиндейл. Пет пари не даваш за мене.
Главата на Лейс изведнъж се завъртя. Краката й омекнаха.
— Джордън, аз те обичам от самото начало! Ти беше този, който говореше за мимолетен роман — погледна го измъчено. — Сега изглежда, че искаш нещо повече. Но любов, Джордън, любов няма без доверие.
— Никога не съм казвал, че не ти вярвам.
— Не направо. Но ти си мислиш, че имам нещо общо с изчезването на документите, нали?
— Никога няма да те обвиня…
— Току-що го направи!
— Можеш да ми приписваш каквито искаш грехове! Но не е така, както си мислиш, Лейс. А ако ме обичаше…
Джордън млъкна. На вратата се появи Сабина. Като видя Лейс, очите й светнаха.
— Здрасти, Лейс, радвам се, че се върна.
След това забеляза, че атмосферата е взривоопасна.
— Май избрах неподходящ момент да върна тези неща?
Джордън й хвърли поглед, изпълнен с досада.
— Какво ще връщаш, Сабина?
— Талисмана на татко. Взех го сутринта, за да го покажа на Дени и забравих да го върна.
Стояха като втрещени. Джордън изпита чувството, като че ли е попаднал във въздушна яма със самолета си. Взе механично камъка.
— Имаше ли някакви листи под него, като го вземаше?
— Ммай, че имаше — запъна се Сабина. — Но прозорците бяха затворени, така че нищо не е могло да се загуби.
Лейс най-после си възвърна способността да говори.
— Аз ги отворих, като се върнах от града. Не беше проветрявано от няколко дни и понеже…
— О, боже — Джордън се хвърли към кабинета си. След миг се появи, като стискаше в ръце свитък хартия.
Сабина го погледна с усмивка.
— Това ли търсеше?
— Да! Вятърът ги е отвял в ъгъла на стаята.