Лейс искаше да поздрави баща си и тутакси да се хвърли в прегръдките му, но почувствува ръката на Джордън, която я спря.
— Той никога повече не си е спомнил за миналото, Лейс!
Тя спря като вкаменена. Все пак трябваше да направи нещо. Трябваше да му каже кой е и че тя е негова дъщеря! Трябваше да го върне там, откъдето беше дошъл!
Пребледня. Мина й през главата, че по този начин ще го откъсне от света, в който той най-после беше намерил щастие и мир. Безразличният му поглед показваше, че не беше познал дъщеря си, с която не се беше виждал осем години.
Лейс се обърна и влезе обратно в къщата.
— Благодаря ти, Джордън, за всичко! — прошепна с треперещ глас. — Това наистина беше великолепен подарък. Ти искаше само да ми кажеш какво е станало с баща ми, нали? Не искаш да го отвеждам оттук.
Тъмните му очи изразяваха състрадание и същевременно облекчение.
— Надявах се, че ти сама ще го решиш.
— Това ще е най-разумно. Тези хора са направили за него много повече от това да му спасят живота. Дали са му любовта си. Възвърнал си е самочувствието и вярата в себе си, която беше загубил при живота с Диди и при загубата на ранчото. Тук е намерил щастие и аз нямам право да му го отнемам.
Улицата навън отново беше празна. Омбре и жена му си бяха отишли. Джордън и Лейс трябваше вече да си ходят. Благодариха сърдечно на Нийза и си взеха довиждане.
Лейс беше напълно объркана. Седнаха в джипа и долината със селището бързо останаха назад. Вече не можеше да се владее. По лицето й се търкулнаха сълзи.
Джордън я погледна как хлипа и спря колата. Прегърна я нежно и каза тихо:
— Не плачи, мила. Знаех, че това ще ти причини болка, но не исках да смяташ, че и двамата ти родители са те изоставили.
— О, Джордън! Това е толкова хубаво и същевременно толкова ужасно. Всъщност баща ми не ме беше изоставил съвсем сама. А аз просто бях загубила доверието си в него.
Гласът й звучеше виновно.
— Направила си изводи, които са били погрешни — това е всичко. Човешко е — напрежението се изписа ясно върху лицето му. — Ние с тебе сме просто хора. Направили сме грешки, които искаме да забравим.
— Джордън, ти въобще не подозираш какво значи за мен да знам, че баща ми не ме е изоставил и че е наистина щастлив! Никога няма да мога да ти се отблагодаря! — умълча се, като изтриваше сълзите си. — Мога да се опитам, ако… ако ми дадеш възможност.
Вместо да отговори, Джордън я целуна, но след това се отдръпна и я погледна изненадано.
— Може би — измърмори той, — но при едно условие.
— Условие? — Лейс си спомни за условията, което тя самата беше поставила, преди да дойдат тук.
— Скъпа Лейс, искам да си промениш решението по отношение на мене! Искам да се ожениш за мен! Веднага след като уредим формалностите! Омръзна ми да се обаждам на телефонни секретари, когато искам да ти кажа нещо. Искам да имам истинска жена до себе си, за която да се грижа и обичам. Искам да си при мен и да мога да те прегръщам наистина, а не само в сънищата си. Искам, щом се събудя сутрин, ти да си първото нещо, което виждам. Ще си говорим двамата за проблемите, си, ще разхождаме заедно Тъмбълуид, ще…
— Да, явно доста неща ще правим — въздъхна Лейс. Обля я вълна от щастие.
Джордън не можеше да се спре.
— Ще трябва да се грижиш за мене и да ме глезиш, ще трябва да преместиш офиса си в моята къща, за да си винаги наблизо. Ще станеш майка на децата и ще ги възпитаваш. Ще ме придружаваш в експедициите по целия свят и…
— Трябваше да се досетя — Лейс се разсмя, а погледът й стана замечтан. — През всяка минута от живота ми ще ми казваш какво да нравя! Има ли нещо друго, което още трябва да направя за тебе?
Джордън допря устни до ухото й и прошепна:
— Да, съкровище! Ще Трябва да се къпеш с мен в евин костюм и да ме приспиваш вечер! Има и някои други работи, но ще ги уточним допълнително…