— Дума да не става! Няма да ви пусна сама посред нощ! Достатъчно преживявания за днес!
— Мистър Уейд, аз теоретически все още работя за вас, но това не ви дава право да ми разпореждате какво да правя. Нашият договор се прекратява утре сутринта. Тъй като вие вече сте си вкъщи…
— Ще си затвориш ли устата най-после!
— Моля? — Лейс се обърна възмутена. — Да не би…
Не можа да каже нищо повече. Мъжът с облекло на източен шейх я привлече към себе си, притисна устните си до нейните. Заклещена в силните му ръце, не можеше да каже дума.
В първия момент Лейс беше толкова изненадана, че изобщо не се възпротиви. След това взе да се дърпа, но това не даде резултат. Близостта с Джордън й беше неочаквано приятна. От него се излъчваше сила и мъжественост. От дрехите му се носеше лек дъх на някакви непознати източни благоухания. Чувствуваше топлината на тялото му. Ръцете й като че ли сами обвиха тила му.
Лейс харесваше точно такива мъже. С бившия си съпруг — Кит Мартиндейл, никога не беше изпитвала нещо подобно. По гърба й полазиха едновременно горещи и студени тръпки. Почувствува, че главата й се замайва. Обзе я дяволско желание да продължава до безкрайност, да получи всичко от мъжа, в чиито прегръдки се намираше.
Стресна се и се отърси от замайването. Дръпна се и прошепна:
— Пуснете ме, мистър Уейд!
— Джордън — поправи я той. — Ще те притеснява ли, ако ме наричаш така?
— Не… Но как…
— Тогава го кажи!
Вече не я притискаше до себе си, но и още не я беше пуснал. Лейс знаеше, че няма да го направи, докато не изпълни желанието му. Без съмнение беше свикнал да получава това, което иска.
— Джордън… — измърмори тя — доволен ли сте вече?
Погледът му беше вперен неподвижно в сините й очи, където ясно се отразяваше душевното й състояние. В тях имаше упорство, предизвикателство и малко страх — напълно обясним предвид обстоятелствата. Той си обеща, че един ден тази жена няма да се страхува от прегръдките му и ще шепне името му, без да я моли изрично за това. Тези съблазнителни устни ще търсят неговите. Тялото и ще… Причерня му пред очите от възбуда, докато си представяше всички тези възможности. „Някой ден. Скоро!“
— Да — отговори той, — много съм доволен. Сега ще дойдеш ли с мене да хапнем нещо?
— Е, добре, нещо леко — капитулира Лейс. — Може би малко течен шоколад.
— И малко препечени филийки.
Задоволството пролича в погледа му. Беше завоювал първата си победа. Щеше да спечели тази жена. Стъпка по стъпка. След като сломи и последната и съпротива, тя щеше да е само негова. Тази перспектива му се стори вълнуваща.
Тъмбълуид чакаше в кухнята и вече проявяваше признаци на нетърпение. Грамадното куче затрепери от радост и възбуда, като видя двамата си любимци да се връщат заедно.
— О, бедничкият — Лейс клекна до кучето и го погали зад ушите. — Никой не ти обърна внимание в бъркотията, нали. Просто те забравихме.
Измъкна половин пакет бонбони. Тъмбълуид се разтрепери още повече. Тя разви един бонбон с лимонов аромат от хартийката и му го подхвърли. Забеляза, че Джордън я гледа смаяно.
— Нали знаете, че обича сладкото?
— Знам, знам. На Хелоуин го пращам да събира бонбони с торбичка, окачена на шията. Но знам и друго — хич не си пада по жените. Кажи ми, как успя да го прелъстиш? Може би си го залъгвала със сладкиши да действа против убежденията си? Майка ми, двете ми сестри, някои… хм, приятелки и дори секретарката ми направиха всичко възможно да се сприятелят с него. Не постигнаха никакъв успех.
Лейс се замисли за малко относно „приятелките“, след това кимна:
— Бренда ме предупреди. Каза ми, че е същински женомразец. Обаче, когато бях принудена да поема тази работа от Роджър, се оказа, че кучето няма нищо против присъствието ми.
Джордън разбърка в една купа какао и мляко, и погледна към Лейс, която тъкмо вадеше сиренето от хладилника.
— Кой е Роджър?
Кой знае защо, почувствува неприязън към другия мъж.
Докато препичаше филийките на тостера, Лейс му разказа не само за Роджър и неговата страст към изчезналите древни градове на Сибола, но и за „Ситинг Тайт“ и за всичките услуги, които предлага.
Джордън слушаше внимателно.
— Изглеждаш ми доста млада за притежателка на фирма.
Беше свалил наметалото и шапката си и нави ръкавите на ризата си, за да налее какаото. Ризата беше разкопчана отгоре и се виждаше загорелият му врат. Носеше масивна златна верижка. Панталоните му за езда бяха напъхани в ботуши, които стигаха до коленете. Лейс не можеше да откъсне поглед от него. Представяше си го как язди през пясъчните дюни бърз като вятъра, а след това се отбива да прекара нощта в някой оазис или в двореца на някой султан.