— Аз съм на двадесет и шест — отговори тя на въпроса му. — Започнах с този бизнес още докато бях в колежа и скоро не можех да се отърва от поръчки. След като завърших, се захванах изцяло с тази работа. Първата година едва покривах разноските си, но след като Кит измисли тази система, започнахме да предлагаме повече услуги и работата потръгна. „Ситинг Тайт“ стана печелившо предприятие…
Джордън се наслаждаваше на приятелския тон, който се беше установил между него и Лейс. Взе последната филийка от чинията и се облегна на стола. Искаше да се осведоми за алармената система, чиято забележителна ефективност беше изпитал на гърба си, но внезапно спря да говори и се ослуша.
— Не съм особено просветен, но май че някой иска да ни направи посещение. Три часът през нощта е, интересно кому е хрумнала подобна идея?
— И аз чух нещо — обади се Лейс, — интересно, защо не реагира алармата?
Съвсем ясно си спомняше, че беше включила устройството, когато влизаха в къщата. Изтича в стаята и погледна контролното табло. Алармената система изглеждаше напълно безжизнена. Искаше да предупреди Джордън да не отваря вратата, докато не се разбере кой броди наоколо, но вече беше късно. Върна се по коридора и погледна към входната врата. Изразът на страх върху лицето й се смени с широка усмивка й тя покани с жест стоящия отвън червенокос млад мъж, който се опитваше да обясни нещо на Джордън.
— Въобще не знаех, че е възможно да се изключи отвън алармата. Не беше необходимо да се разкарваш посред нощ, Кит.
— Естествено, че беше. Полицаите ми се обадиха и ми съобщиха, че имало някакъв инцидент. Понеже не исках за втори път да се плашиш от предупредителния сигнал, изключих уредбата за няколко минути — обясни Кит и им показа кутийката на дистанционното управление, която държеше в ръката си. — Ти добре ли си, скъпа?
— О, да, наистина! Съжалявам, че те вдигнахме от леглото с тази фалшива тревога.
— Няма проблеми. Разкажете ми какво се случи.
Лейс чак сега си даде сметка, че не са сами. Направи извинителен жест към Джордън и представи един на друг двамата мъже.
Не си подадоха ръце.
— Мислехме, че ще бъдете няколко седмици в чужбина — рече Кит, за да прекъсне неловкото мълчание.
Джордън му хвърли мрачен поглед.
— Плановете ми се променят понякога. Трябва да призная, че системата ви за охрана е забележителна. Неканените гости остават много неприятно изненадани. Изпитах я върху собственото си тяло. Още не съм се оправил напълно.
Кит само кимна.
— Радвам се, че съм ви бил от полза.
След това се обърна към Лейс:
— Събери си нещата, скъпа. Ще те закарам вкъщи. Момчетата ще ти вземат колата утре, когато свалят инсталацията.
Джордън стисна устни. Беше градил планове да приласкае в леглото си красивата млада жена, която сам бог му беше изпратил у дома. Не се предвиждаха подобни усложнения в последния момент. Но той не беше човек, който ще се предаде от първия път! Нима тоя нахалник ще я отведе под носа му, след като беше нахълтал в собствената му къща посред нощ?
— Ако не се лъжа, договорът ни изтича след две седмици, нали така? — попита той с невинен тон.
Лейс и мъжът се обърнаха изненадани.
— Теоретично да. Но след като сте си вече вкъщи…
Джордън поклати глава.
— Не съм си винаги вкъщи. Утре или вдругиден ще летя за Далас, При моята професия никога не се знае накъде ще ме отвее вятърът.
Очите на Кит се свиха.
— Добре, като отлетите, Лейс ще дойде пак. Или още по-добре — ще намеря Роджър и ще го предумам да се върне на работа.
Двамата мъже се гледаха свирено, като че ли в следващия момент ще си обявят дуел. Лейс пристъпи бързо между тях.
— Мистър Уейд, нима искате да кажете, че не се отказвате от договора?
— Напълно вярно — отвърна Джордън остро.
Не му убягна, че в присъствието на другия Лейс отново беше възприела официалното обръщение.
— Но това безсмислено — чувствуваше се длъжна да обърне внимание върху този аспект на проблема. — Когато сте си вкъщи, ще можете сам да разхождате кучето си и…
— Не съм и помислял да оставям Тъмбълуид в компанията ви — прекъсна я Джордън. — Освен това ви обръщам внимание, че той е третата личност тук. Мистър Мартиндейл явно много се страхува да не останем сами…
— Имате право, по дяволите! — ядоса се Кит. — Но не вярвам кучето да й е от полза, ако се наложи да се пази от вас.
— Няма да й се наложи!
— Естествено, че няма — намеси се бързо Лейс. — Наистина можеш спокойно да отидеш да спиш, Кит. Не забравяй да включиш отново алармата! Утре ще ти се обадя.
Кит остана още известно време, като се колебаеше. След това кимна мълчаливо и си тръгна, без да се сбогува. Половин минута след като излезе, инсталацията отново се включи и зумерът забръмча тихичко. След малко се чу звук на автомобилен двигател. — Лейс погледна към Джордън.