— Наистина стана късно — измърмори тя. — Ще се опитам да поспя.
— Не още. Не си си допила какаото.
Изгаси светлината в преддверието и се запъти към кухнята. Когато влязоха, Тъмбълуид ги поздрави с радостен лай. Джордън помириса остатъците от какаото и направи недоволна гримаса.
— Наистина много е практично да се сближиш с експертите от фирмата си — отбеляза той студено. — Кит Мартиндейл изпитва направо трогателна загриженост за сигурността ти. Приятел ли ти е?
Лейс съзря нещо като ревност в думите на мъжа. Едва ли беше възможно. Бяха се запознали преди няколко часа, и то при не особено приятни обстоятелства. Сигурно я питаше от любопитство.
— Не.
Не й се пиеше студено какао, но направи усилие. Джордън измъкна чашата от ръката й.
— Няма нужда да пиеш това.
Взе двете чаши и изля остатъците в мивката.
— Може би просто ухажор? Или любовник?
Лейс стана, отиде при Тъмбълуид и го погали още веднъж.
— Не. Ако непременно искате да знаете — това е бившият ми съпруг — каза кратко и излезе от стаята.
„Понякога има справедливост на този свят“ — мислеше си, докато си лягаше. Смаяният поглед на Джордън, когато тя напускаше кухнята, я развесели много. Върна си му го за всичките иронични забележки и подмятания през вечерта.
Беше почти десет. Тъмбълуид се втурна с гръм и трясък в залата за гимнастика, хвърли се върху Джордън, който правеше упражнения на гладиатора, и започна лудо боричкане. Лейс надникна през вратата и се разсмя.
— Досега мислех, че борбата е голяма глупост, но вече започвам да се забавлявам. Кой печели?
— Той естествено — предаде се Джордън, отмести кучето и стана.
— Да го отведа ли, за да те остави на мира?
— Няма нужда. Тъкмо приключих с тренировката. Въпреки краткия сън Лейс се чувствуваше свежа и отпочинала. Беше се пременила с бяла спортна поличка и червена памучна блуза. Носеше обувки за тенис и чорапи в цвета на блузата. Дългата й руса коса беше вързана на конска опашка. Джордън я огледа одобрително. Особено му хареса това, че не използваше грим. Свежият й тен обезсмисляше подобни действия.
Лейс му подаде кърпата, която стоеше върху велоергометъра. Хвърли одобрителен поглед на мускулестото му тяло с широки рамене и тесен ханш. Джордън носеше само тъмносини шорти и не скриваше нищо от мъжествеността си. Когато премяташе кърпата през рамо, се откриха няколко белега от операции на лявата му страна.
— Всяка сутрин ли правиш упражнения? — попита Лейс, за да прекъсне мълчанието.
— О, да. Трябва да тренирам усилено, за да съм във форма. Може би си забелязала белезите. Като дете бях много слаб. Лекарите даже се съмняваха дали се развивам нормално. Родителите ми не се примириха със ситуацията. Заведоха ме в някаква специална клиника. Оперираха ми бъбреците няколко пъти. Години наред лекарите се занимаваха с мен, докато тялото ми започна да се развива нормално. Просто съм задължен да продължа това, което направиха за мен.
Посочи към гладиатора, от който току-що беше станал.
— Няма ли и ти да се погрижиш за спортната си форма?
Лейс погледна уреда, сякаш беше реквизит от кабинета на Франкенщайн.
— Не, мерси! За мен е достатъчно да вземам витамините си сутрин.
Джордън хвърли мократа кърпа на Тъмбълуид.
— Сигурно искаш да закусиш. Аз ще взема един душ за пет минути. — Хвана ръката й. — Ще ме почакаш тук, нали? Трябва да се опознаем малко, след като работим заедно в такава близост.
Дори при това невинно движение Лейс почувствува силата му. Представи си го като малко, недоразвито момченце, което е трябвало да тренира неуморно, за да стане нормален човек. Сигурно родителите му са били готови на всякакви жертви за детето си.
„Нещата никога не са толкова прости, колкото изглеждат“ — каза си тя. След това прогони мрачните си мисли.
— Не бих казала, че ще работим в особена близост. Нали щеше да летиш за Тексас?
Джордън беше забелязал съчувственото изражение върху лицето й преди малко. Погледна я въпросително, а след това вдигна рамене. Обърна се и влезе в банята. Остави вратата полуотворена, за да могат да разговарят.
— Не трябваше да ми напомняш за това — извика той, докато пръхтеше под душа.
След това се чуваше само шумът на водата.
Пет минути по-късно отново се появи. Кожата му беше почервеняла от търкането, а черната му коса блестеше. Беше облякъл памучни шорти и фланелка.