— За да поговорим за случая „Виши“.
— Искам да знам за какво става дума.
Рива се върна с големите чаши. Спенсър я погледна усмихнато.
— Благодаря. Не знам защо, но кафето е по-вкусно в големи чаши.
— Едва ли има някакво значение за едно кафе набързо — отбеляза Дейвид.
— Може да не е толкова „набързо“ — предупреди го Спенсър.
Как да се отърве от нея, по дяволите?
— Аз ще налея кафето — каза той и стана.
— За мен не! — каза Рива, стрелна с поглед Дейвид и се усмихна. — Имам работа.
И бързо излезе.
— Спенсър, ако ще оставаш, седни! — ядоса се Дейвид.
Тя седна и той наля кафе в две големи чаши.
— Все още ли го пиеш без сметана и с лъжичка захар? — попита Дейвид.
— Да.
Без сметана и с лъжичка захар. Точно както го пиеше и преди. Някои неща не са се променили. Също както чувствата му към нея.
Той почти тресна чашата пред нея и отново седна зад бюрото. Отвори едно чекмедже и извади огромна купчина папки.
— Ето, с това се занимавам вече цяла година, Спенсър. Тук има записани повече от двеста разговора, бележки за различни хора и места, където съм ходил. С пет от досиетата е приключено — става дума за разкритите убийства, с които се е занимавал Дани и те нямат никаква връзка със смъртта му. Случаят „Виши“ не е сред тях и вероятно никога няма да бъде приключен.
— Защо?
— Познаваш Юджин Виши.
— Не мога да си спомня.
— Член на твоя яхтклуб.
Спенсър се замисли. Сигурно отдавна не е ходила в яхтклуба, помисли си Дейвид.
— Попрехвърлил е петдесетте, белокос, хубавец, прилича на киноартист. Съпругата му — покойната госпожа Виши — беше малко над шейсетте и не толкова хубава, но много богата. Починала е от удар по главата. Къщата е била претърсена и са липсвали няколко диаманта. Виши твърди, че се прибрал и намерил къщата си в безпорядък. Бил сломен от загубата на обичната си Вики.
— Вики Виши?
— Познаваше ли я?
Тя сви рамене.
— Името ми е познато… Странно… Възможно е Дани да ми е разказвал за този случай. Не си спомням. Но защо мислиш, че случаят ще остане нерешен?
— Защото Виши поддържа показанията си и издържа проверката на детектора на лъжата.
— Може би е невинен.
Дейвид поклати глава.
— Не мисля така. Дани — също.
Спенсър се наведе напред и Дейвид усети как цялата се стегна.
— Значи Дани е бил по следите му. А Виши е знаел, че Дани няма да се откаже. Освен това бил е извършил вече едно убийство…
— Все пак полицията има нужда от доказателства, преди да арестува някого.
— Чудесно. Продължавай. Кого още подозирате?
— Спенсър, трябва да си вървиш вкъщи…
— Няма да си тръгна, преди да ми кажеш докъде си стигнал в това разследване.
— Не съм длъжен да ти казвам нищо. Не работя за теб.
— Тогава започни да работиш за мен.
— Не.
— Дейвид, във финансово отношение мога да съпернича на всичките ти клиенти. Искам…
— Стига, Спенсър!
Беше решил да запази спокойствие. Да прояви разбиране. Вече не бяха деца. Бяха понесли доста удари в живота. Но със Спенсър беше различно. Хем му се искаше тя да остане, а в същото време искаше да се отърве от нея.
— Не можеш да ме купиш, Спенсър. Знаеш това.
— Не е необходимо да те купувам! — сряза го тя, като се опитваше да се овладее. — Той беше най-добрият ти приятел. Той…
— Спенсър, върви си.
— Няма да си отида, докато не ми кажеш всичко.
— Ще те хвана и ще те изхвърля! — предупреди я той.
Тя присви очи.
— Сама ще реша кога да си тръгна. Искам само да знам какво друго правиш, кого друг подозираш.
Дейвид изпъшка.
— Изхвърлили са те от полицейския участък и си дошла да тормозиш мен…
— Дейвид…
— Възможно е на Виши да му е дошло много от усилията на Дани да докаже вината му. — Загледа се през огромния прозорец към градината. Беше опасана с дървена ограда, която я правеше уединена и тиха. Обрасла беше с тъмно лилави тропически растения, зелената папрат и глицинии. Гледката беше приятна и спокойна, ала в момента Дейвид съвсем не се чувстваше така. — Всъщност има още двама души, които биха имали мотив да убият Дани. Единият е Рики Гарсия…
Спенсър ахна и го прекъсна.
— Чувала съм това име. Всъщност много ясно си спомням, че Дани ми е говорил за него. Той е шеф на кубинската мафия. Занимава се с наркотици, проституция, хазарт…
— Точно така. Изплъзва се като змиорка. С едно изщракване на пръстите може да събере десетина убийци.
— Тогава трябва да е той — промълви Спенсър, без да откъсва очи от Дейвид. — Сигурно има начин да го арестуват.
— Спенсър, ако имаше начин, полицията или аз щяхме да направим това. Освен това не знаем дали Дани е имал някакви доказателства срещу него. Рики всъщност харесваше Дани.