— Прочете ли проклетия вестник?
Сесили можеше да крещи изключително добре, когато поискаше.
— Да, пред мен е.
— Казах ти, че Спенсър само създава неприятности.
— Сесили, но репортерът обвинява и нея!
Тя изсумтя.
— А дали й пука?
— Сесили, не се е случило нищо страшно — въздъхна Джаред. — Слай ме търси. Трябва да затварям.
Трей Дилия прочете вестника в окадената с тамян стая. Седеше гол, с кръстосани крака на пода. Двете млади жени, които бяха дошли да задоволят потребностите му, се кикотеха тихо някъде зад гърба му, а той сърбаше билков чай, подсилен с бича кръв. Пред него имаше чиния със сурови пилешки сърца.
Нещо човешко би било по-добре.
Древните народи са били умни. Изядеш ли врага си, придобиваш силата му. Сърцето дава смелост и мъдрост. Другите органи — физически и умствени сили.
А, сега пък това…
Всички ще скочат отново.
Ченгетата ще пощуреят. Сигурно вдовицата на Дани мъти водата. Спенсър, красивата съпруга. Виждал бе снимката й. Много руса, елегантна. Прелъстителна.
Той пъхна едно пилешко сърце в устата си и дръпна продължително от лулата с хашиш. Момичетата още се кикотеха.
Спенсър…
Създаваше само неприятности. Такава красота. Бледа, слаба, елегантна.
Зачуди се каква ли е на вкус.
Слай прочете статията в кабинета си и изпъшка.
Одри пиеше кафе и също четеше. Горката Спенсър! Разтвориха отново раната, причинена от смъртта на Дани. Разбира се, Спенсър си го правеше сама, но въпреки това беше тъжно.
Щяха да се обезпокоят толкова много хора! Опасни хора. Но нищо не можеше да спре Спенсър. Одри я познаваше добре и всъщност не я обвиняваше.
Прехапа устни и продължи да чете.
Джон Монтийт — баща на Джаред и чичо на Спенсър — положи уморената си глава на възглавницата.
Защо не оставеха нещата на мира? На всеки глупак му беше ясно, че Спенсър е невинна. Но защо да убият полицай? Много ясно — знаел е прекалено много.
Полицаите научават много неща на улицата. Понякога не ги споделят дори с партньорите си.
Изпълнението на задълженията понякога може да се окаже опасно. А сега, целият този шум по вестниците можеше да доведе големи неприятности.
Той изруга и изпъшка.
Щеше да отвори кутията на Пандора. Спенсър нямаше да остави нещата така. Не умееше да се пази от опасностите.
Джон вдигна телефонната слушалка.
— Видя ли заглавието?
— Да — дойде отговорът. — Грижа се за това. Не съм преставал, по дяволите!
— Продължавай. Не изпускай нещата, защото иначе… — Дрезгавата заплаха секна и слушалката изщрака.
Стават злополуки. Случват се.
Трета глава
Съществуваха най-малко стотина основателни причини да не е на гробищата посред нощ.
И колкото по-дълго стоеше в тъмното, толкова по-голям ставаше този списък и толкова по-глупава й се струваше постъпката й.
Дойде, защото… трябваше да направи нещо. Досега бе оставила полицията да си върши работата. Проявяваше дори разбиране, когато я разпитваха — задаваха въпросите си безпощадно, поднасяха извиненията си и отново започваха да я въртят на шиш. Одобряваше усилията им — поне й се струваше, че правят всичко възможно. Дори беше сигурна, че Дейвид Делгадо няма да се спре пред нищо, за да залови убиеца на Дани.
Само че всичко това не беше достатъчно.
Нямаше я дълго време. Напусна работата си, но безделието беше истинско наказание. Знаеше, че не може да върне Дани. Но и не можеше да започне нов живот, както я съветваше Дейвид, докато не видеше убиеца на Дани заловен.
Духът на Дани трябваше да почива в мир!
Но сега вършеше истинска глупост. Вероятно няма да открие нищо. Може само някой да я набие и ограби. Или да й се случи нещо още по-лошо. Южна Флорида се славеше с голяма престъпност.
Знаеше, че Слай се тревожи за нея. Заради гредата, която бе паднала в старата къща, където работеха миналата седмица. Беше се съгласила на тази обект само защото братовчед й Джаред бе осигурил най-известния архитект и най-добрия строител в града. Къщата беше истинско бижу — с фантастични, големи греди по таваните и оригиналните керемиди и шарки по стените. Гредата би могла да падне върху всеки, пък и всъщност не падна точно отгоре й, а на няколко сантиметра встрани…
Облак закри луната. Стана много тъмно. Внезапно се появи ветрец, който раздвижи влажния, горещ нощен въздух и Спенсър усети, че я полазват ледени тръпки.
Днес във вестниците пишеше много за това. По гробищата отново се бяха появили вандалите и този път полицията пак подозираше сектата на Трей Дилия — Сантерия. Сантерия беше наистина странна религия — форма на католицизъм, примесена с някои езически елементи. Ритуалите им включваха жертвоприношения — обикновено на пилета и кози, но някои използваха и човешки органи. Предишния път бяха рязали пръсти от ръцете и краката на погребаните.