Днес Одри бе споменала между другото, че първия път нападенията по гробищата се извършвали сякаш по някаква схема. Сега по всичко личеше, че всичко започва отново.
Какво я доведе тук?
Познаваше един информатор, за когото никой не подозираше. Дори полицията. Никой. Казваше се Уили Харпър и живееше по улиците в центъра на Маями. Уили не беше наркоман, но обичаше хубавото шотландско уиски. Веднъж Спенсър бе обвинила Дани, че плащайки му, му помага само да се погуби от алкохола. Но всъщност не беше точно така. Уили беше добър човек. Дани му плащаше много пари и преди да ги пропие всичките, купуваше храна за приятелите си, а понякога дори им наемаше стая в евтин хотел за една нощ. Но Уили предпочиташе да живее на улицата. Обичаше и да печели пари. Когато се свърза със Спенсър, тя обеща да му плаща за всяка информация, която би помогнала да се открие убиеца на Дани.
Обади й се днес следобед и й каза същото, до което бе стигнала и Одри.
Спенсър въздъхна и се облегна на малката семейна гробница, която й служеше за прикритие. Камъкът беше много студен и тя се наруга, че е дошла тук. Дори да носеше оръжие, не знаеше как да го използва. В колата имаше флакон със сълзотворен газ — Дани настояваше да го носи със себе си и й беше показал как да го използва. Но сега не се сети да го вземе, защото нямаше намерение да среща никого тук. Беше дошла само да се увери, че ако вандалите наистина се появят, няма да осквернят паметника на Дани.
Започна да трепери. Това беше истинска лудост. Какво можеше да направи, ако някой наистина дойде? Да му се разкрещи да спре?
А ако този някой е убиецът на нейния съпруг?
Гробището беше старо и обрасло с дървета и храсти. Спенсър непрекъснато се успокояваше, че колата й е паркирана наблизо, до магазина за понички и че макар да е много късно, улиците са пълни с хора — независимо че гробището изглеждаше невероятно тъмно, тихо и самотно. Всъщност до колата й вероятно имаше ченгета, които ядяха понички. Но те бяха на около осемстотин метра.
Чу се бухал, а едно дърво наблизо изшумоля и Спенсър подскочи. Помъчи се да стои неподвижно и се загледа в дървото. Представи си Дракула. Същества, които излизат от гробовете. Върколаци, мумии…
Но тук не е Египет, а и нямаше пълнолуние. Отново се почувства като пълна глупачка. Не трябваше да идва тук. Катеричка бе раздвижила листата на дървото — видя я как скочи от земята върху един надгробен камък, сетне се метна на друго дърво. Нямаше никакви духове. Всъщност, след смъртта на Дани, отначало лежеше будна цели нощи и се молеше той да се върне при нея като дух, глас или призрак. Но той, разбира се, не се появи. Веднъж баща й бе казал, че мъртвите са най-безопасните хора на света.
Луната изплува иззад облака и сребриста светлина озари гробището. Време беше да си върви вкъщи. Падаше лека мъгла, ставаше студено, влажно и неприятно. Тук нямаше да се случи нищо. Освен да я арестуват, както беше по черни джинси и черна риза, че е влязла в гробището. Не, ченгетата нямаше да я арестуват. Щяха да настояват пред близките й, че смъртта на Дани я е разстроила дълбоко и незабавно трябва да бъде прибрана в психиатрична клиника.
Изправи се, но изведнъж я полазиха тръпки. Без да знае защо, не можеше да помръдне от мястото си. Реши да не дава воля на въображението си, но мъглата придаваше чудата атмосфера на гробището. Стелеше се по земята, сгъстяваше се, виеше се около мраморните изображения на Христос и молещите се ангели. Спенсър отново чу някакво шумолене, но този път й се стори различно. Нещо много по-голямо от катерица се придвижваше между старите дъбове по алеята. Дишането й се учести, а сърцето блъскаше в гърдите й. Чу стъпки, сетне се появи една фигура. После още една и още една — всички облечени в черно. Носеха лопати и кирки. Изникнаха безшумно от мъглата и се насочиха към нея, сякаш я бяха забелязали.
Не може да са я видели — чиста случайност беше, че вървят срещу нея. Пръстите й се вледениха. Сърцето й биеше толкова силно, че се уплаши да не го чуят. Спенсър се сви ниско долу до стената на гробницата.
— Къде? — попита някой шепнешком.
— Тук, в средата — отвърна друг глас.
Спенсър се обърна. Сега видя нещо, което не бе забелязала досега — пресен гроб, с току-що натрупана отгоре пръст. И тези вандали очевидно знаеха какво търсят. Придвижваха се крадешком и бързо. Шестима — преброи ги тя. И всеки от тях носеше по някой инструмент за копаене — или за отваряне на ковчези.