Дейвид й направи знак да легне на земята. Тя се сви колкото можа. Някой се приближи и погледна в отворения гроб…
Изведнъж Дейвид се изтласка от отсрещната стена, улови човека за глезена, както бе хванал Спенсър преди, и го дръпна надолу. Мъжът тупна тежко на земята и пръстта опръска лицето на Спенсър. Тя го видя, че надига глава. Един лунен лъч освети очите му и те блеснаха изпод скиорската маска. Спенсър чу как Дейвид зареди пистолета си.
— Изправи се бавно, тихо… и внимавай какво правиш — предупреди го Дейвид.
Фигурата се подчини. В същия миг воят на полицейските сирени проряза тишината.
Чуха се викове. Крадците се предупреждаваха взаимно на английски, на испански. Блеснаха светлини.
— Стой, полиция! Спрете или ще стреляме!
Гробището изведнъж лумна от лъчите на фенерчетата.
— Можем ли да се измъкнем оттук? — попита Спенсър.
Дейвид сви рамене, като не изпускаше бандита от очи.
— Нали чу, че полицаите предупредиха всички, че ще стрелят. По-добре да постоим тук още няколко минути — усмихна се Дейвид. — После ще оставим нашия приятел да изпълзи пръв.
Минаха сякаш векове, а не секунди и минути. Накрая някой извика:
— Делгадо, къде си?
— Тук! — отговори Дейвид.
След няколко минути един униформен полицай се взираше озадачено в тримата. Спенсър се сети, че го познава. Една година беше танцувала с него на бала на полицаите. Казваше се Тим Уинфийлд.
— Госпожо Хънтингтън? — озадачено я изгледа той.
— Подай ръка на дамата — предложи Дейвид.
— О, да, разбира се.
Тим Уинфийлд беше млад и с атлетично телосложение. Хвана Спенсър за ръцете и без усилия я изтегли от гроба.
— Сега ти — каза Дейвид на другия мъж и погледна младото ченге. — Ако искаш, подай ръка и на този тук, Уинфийлд. Но внимавай.
Дейвид изскочи от гроба, а Тим Уинфийлд издърпа човека със скиорската маска. Когато всички бяха навън, един служител в цивилни дрехи, когото Спенсър не беше виждала преди, се доближи до тях. Дейвид обаче го познаваше.
— Здравейте, лейтенант — поздрави го Дейвид.
— Здравейте, господин Делгадо — отговори ченгето, ръкува се с него и погледна Спенсър. — Отдавна следим тези типове. Благодаря за обаждането.
Той забеляза черните дрехи на Спенсър и се усмихна.
— Нов следовател ли си наел, Дейвид?
Беше висок и слаб, с оредяваща кестенява коса и приятна усмивка. Тим Уинфийлд издаде някакъв сподавен звук, сетне се престори, че кашля.
— Не, лейтенант Андерсън, това е госпожа Хънтингтън.
— О! — възкликна лейтенантът.
Явно се чудеше какво прави тя тук, облечена досущ като вандалите.
— Спенсър обича да се разхожда нощем. В странни места — обясни уклончиво Дейвид.
— По-скоро опасни — уточни Андерсън и още веднъж я изгледа строго. — Откъде разбрахте, че готвят нещо тази нощ?
— Въобще нямах представа — отвърна решително Дейвид и прибра пистолета си, когато един униформен полицай дойде да отведе нарушителя.
— Тогава…
— Причината е Спенсър. Проследих я дотук — обясни Дейвид на Андерсън, като наблюдаваше Спенсър с крайчеца на окото си. — Изглежда госпожа Хънтингтън си мисли, че както аз, така и най-способните полицаи в Маями не си вършим работата както трябва.
— Госпожо Хънтингтън — рече разтревожен Андерсън, — нима не знаете, че не бива да се занимавате сама с такива неща?
— Аз съвсем не искам да се занимавам с тях… — започна тя, но Андерсън я прекъсна:
— Какво тогава правите тук? Кой ви даде информация? Какво става?
— Дойдох, защото… — Спенсър млъкна. Никога нямаше да им каже за Уили. — Мислех, че вандалите може да се появят. Не исках да разровят гроба на Дани.
— И как възнамерявахте да им попречите, госпожо Хънтинтън?
Спенсър отвори уста, после я затвори. И двамата се бяха вторачили в нея. Дейвид очевидно беше доволен, че въпросите задава Андерсън и не се налага да го прави той.
— Да, Спенсър, какви бяха точно намеренията ти? — попита Дейвид с дразнещо учтив тон.
Тя погледна Андерсън.
— Аз…
— Укриването на информация от полицията е подсъдно, госпожо Хънтингтън. Това сигурно ви е известно.
— Да укривам информация ли?
— Кой ви даде сведения? — попита нетърпеливо Андерсън.
Спенсър си пое дълбоко въздух.
— Никой не ми е давал информация, лейтенант. Секретарката ми случайно забеляза, че грабежите по гробищата се извършват по схема. От вестниците. Може би и полицията трябва от време на време да чете вестници!
— Госпожо Хънтингтън, съжалявам, но се налага да ни придружите…