С изключение на Тери — Сю, която не се откъсваше от Дейвид, дори след като паркираха колите, разпънаха одеялата и извадиха кошниците с храна.
Спенсър — с тъмночервени бикини, намазана с плажно масло — се бе изтегнала на едно от одеялата. Усещаше как кожата й се нагорещява и става лепкава. Преструваше се, че не се интересува от нищо друго, освен от слънчевата баня. Лежеше по корем, небрежно засенчила лице с ръка.
Но не беше точно така.
Виждаше всичко и кипеше от гняв. Тери — Сю изживяваше най-прекрасните мигове от живота си.
Тя беше симпатично момиче с гъста тъмнокестенява коса. Ниска, дребничка, с гърди, които не можеше да останат незабелязани. Всъщност, мислеше си малко завистливо Спенсър, Тери — Сю имаше огромен бюст. Банските й бяха много по-дръзки отколкото на останалите момичета и непрекъснато си вреше гърдите в носа на Дейвид.
Един писклив, типично женски кикот разцепи въздуха и полази по гърба на Спенсър.
— Дейвид! — изписка Тери — Сю, като се кикотеше и уж протестираше.
Той я вдигна на ръце и отново се накани да я потопи във водата. Дейвид се смееше добродушно. Беше най-красивият от всички момчета… Един ден може би и другите щяха да станат като него, но той бе възмъжал пръв. Раменете му бяха широки, кожата — със силен бронзов загар; имаше дори косъмчета на гърдите. Коремът му беше стегнат, твърд и плосък. Дейвид Делгадо излъчваше физическо и сексуално привличане. Спенсър винаги го бе харесвала. Мислеше, че и той я харесва. Той не прекарваше цялото си свободно време с групата. Знаеше, че се среща и с други момичета. Спенсър дори лежа будна няколко нощи, вперила поглед в тавана, и се чудеше какво ли прави с тях. Дейвид сигурно си падаше по жени. Беше почти две години по-голям от нея.
— Само се занасят — чу се някакъв глас.
Спенсър се сепна и премести ръката си. Не искаше да я забележат, че наблюдава играта им на конче във водата, но я бяха видели. Рива — все така стеснителна, но адски наблюдателна.
— Не знам за какво говориш — рече равнодушно Спенсър. Протегна се и се прозя. Нямаше да признае пред Рива, че е наблюдавала брат й. — Рива, моля те, подай ми една кока-кола — помоли я Спенсър, твърдо решена хладнокръвно да промени темата на разговора.
Рива бръкна в хладилната чанта. Може и да беше срамежлива, но нямаше да се откаже така лесно от разговора.
— Той наистина те харесва, Спенсър. Винаги те е харесвал.
— Естествено, нали сме приятели. Аз също го харесвам — отговори Спенсър и се изправи неспокойно. — Зарежи кока-колата. Ще се разхладя във водата.
Плуваше добре. Умееше да се гмурка като професионалистка, защото майка й бе настояла да взима уроци. Сега реши да покаже онова, което бе научила на тренировките. Над водата стърчеше скала. Гмуркането оттам беше опасно заради островърхите камънаци на дъното. Може би идеята не беше чак толкова страхотна, но това беше единственото място, откъдето можеше да скочи във водата. Спенсър тръгна към издадената скала с дълги, лениви крачки. Не беше глупава. Съвсем не искаше да умре или да се осакати и затова внимателно огледа дъното, за да се ориентира.
— Спенсър Монтгомъри, какво мислиш, че правиш, по дяволите? — извика някой.
Тя така се стресна, че едва не стъпи накриво. Дейвид беше още във водата. А Тери — Сю висеше на врата му, притиснала „ценностите“ си до гърдите му. Спенсър се гмурна, преди Дейвид да успее да я спре.
Хладната чиста вода я обгърна и тя се стрелна надолу с фантастична скорост. Мина на милиметри от една смачкана кола, после успя да смени посоката и заплува към повърхността. Почти я беше стигнала, когато почувства на раменете си две силни ръце, които я изтеглиха нагоре.
Дейвид. Е, нали това беше целта — да привлече вниманието му. Успя да го направи. Само че не искаше да стане точно по този начин.
Той я гледаше свирепо. Косата му беше мокра, пригладена назад, а чертите — сурови.
— Какво мислиш, че правиш, малка глупачке?
— Знам какво правя — плувам добре и мога да се гмуркам!
— Ти си една сополива малка фукла! — каза й той. — Можеше да се убиеш!
— Дори и да беше станало — отговори тя унижена и вбесена, — това не ти влиза в проклетата работа.