За миг й мина през ума, че ще я зашлеви през лицето точно тук, във водата.
— Имаш право, госпожице Монтгомъри. Не ми влиза в проклетата работа. Но Слай ще се разстрои, ако нещо лошо се случи с теб, а аз много държа на него. Затова, ако искаш да се фукаш, не го прави пред мен. Всички знаем, че си съвършена, Спенсър. Не е необходимо да го доказваш.
Пусна я и тя продължи да трепери от яд. За щастие водата я скриваше и никой не забеляза това, макар че погледите на всички бяха отправени към тях.
Той излезе от водата и помоли някой да му подаде хавлия. След него Спенсър стъпи на брега с високо вдигната брадичка, твърдо решила да запази достойнство.
Дани се приближи към нея, предложи й кърпа и се усмихна окуражаващо.
— Аз не се притеснявах за теб — рече тихо той. Също като Рива беше сърдечен и насърчаваше всекиго с усмивка. Можеше да бъде и много сериозен. Дани искаше да промени света. Беше най-големият идеалист в групата. — Мисля, че те познавам добре.
— Не ми се стои вече тук. — Усмихна му се, докато поемаше кърпата от него. — Тръгвам си — каза му тя.
— И аз бих си тръгнал, само че не ми се прибира — призна той и сбърчи нос. — Мама и нейният клуб по бридж са вкъщи и обсъждат някакъв благотворителен търг.
— Аз няма да се прибера у дома. Ще отида у Слай. Той е в Кий Уест да разгледа една стара къща, която ще реставрира.
Искаше да бъде сама. Да ближе раните си. Дани изглежда я разбра. Той винаги разбираше всичко.
Никой не я забеляза, когато си отиде.
Слай не живееше в богат квартал, какъвто бяха избрали родителите й. Къщата му се намираше край едно от най-старите игрища за голф в града, сред хубави, но не екстравагантни постройки. Имаше много сводове, балкони, вътрешен двор, а в друг вътрешен двор встрани имаше и басейн, който беше сравнително нова придобивка. Слай обичаше да играе голф, ала най-много от всичко държеше на уединението.
Въпреки климатичната инсталация в чисто новия си джип, Спенсър пристигна цялата изпотена, лепкава и нервна. Паркира колата на алеята пред къщата, прибра пощата на дядо си и я остави на старинния бюфет в преддверието. Слай живееше скромно, без домашна прислуга. Уважаваше трудолюбието, но се съгласи с родителите на Спенсър, че не бива да работи, докато учи в гимназията, защото знанията са по-важни.
— Богатството е временно, млада госпожице — често й казваше той. — Имах приятели, които се разориха по време на Голямата депресия, но знаеш ли какво им остана? Образованието. Те успяха да се изправят на крака и отново да спечелят пари.
Слай нямаше нищо против от време на време да му помага, да го замества, докато го няма, да прибира пощата и сметките му, когато не е вкъщи. Освен това се грижеше и за Тайгър — дебелия му котарак.
Спенсър се изкачи по стълбите и влезе в спалнята за гости. В един от дрешниците намери своя лятна рокля без ръкави и чисто бельо. После влезе в банята. Пусна горещата вода да тече силно, смъкна бикините си и се отпусна във ваната, като се надяваше да забрави унижението от препирнята й с Дейвид. Потопи се под водата, за да намокри косата си.
В следващия миг усети как две ръце я хванаха за раменете. Едва не нагълта вода — толкова се изплаши, но той бързо я измъкна навън. За своя изненада, се озова пред Дейвид Делгадо, който беше още мокър, по бански.
— Сега пък какво правиш? — попита той.
Спенсър го зяпна в пълно недоумение.
— Щях да си мия косата — гневно му отговори тя.
— Какво? — смая се Дейвид.
— А ти какво помисли, че правя?
Изглеждаше стъписан, засрамен, дори объркан.
— Чуках дълго на вратата. А когато влязох и те намерих, ти беше под водата!
— И помисли, че се опитвам да се удавя ли? Заради теб? О, Господи! Каква скромност! — кипеше от гняв тя. Не искаше да среща погледа му, нито пък да усети презрението му. Загледа се право пред себе си — със закъснение осъзна, че е чисто гола, и се почувства ужасно уязвима. Сви колене до гърдите си. — След като ме имаш за толкова глупава, Дейвид Делгадо, ще ти бъда много благодарна, ако напуснеш къщата на дядо ми. — Спенсър излезе от ваната, грабна голяма бяла хавлиена кърпа и се уви с нея. Дейвид вече беше в коридора, когато го настигна. — Ако искаш да знаеш, да си богат, не означава, че си лош!
Имаше чувството, че се задушава. Не знаеше какво й се иска повече — да го удари или да…
Той се обърна и я погледна.
— Дойдох да видя дали всичко с теб е наред. Тръгна си толкова бързо, че се изплаших да не си се ударила. А знам, че си прекалено горда, за да позволиш на другите да разберат.
Спенсър изчака секунда, като се опитваше да разбере дали я обижда, или й прави необикновен комплимент.