— Знаех какво правя.
— Опасно беше, Спенсър.
— Може би — въздъхна тя. — Но съвсем малко. — Стояха в коридора, вперили поглед един в друг. Макар че климатичната инсталация охлаждаше мократа й плът, Спенсър почувства, че й става топло и се изчервява. — Ще се връщаш ли на брега? — попита накрая тя.
— Мисля, че не. — Той сви рамене. — Другите сигурно вече са се разотишли. Ти искаш ли да се върнеш?
Спенсър поклати глава. Никаква Тери — Сю!
— Не. Хладилникът на Слай е винаги пълен.
— Страхотен басейн има.
— Да. Плувал ли си в него?
— Не.
— Е, никога не е късно да го направиш — опита се да прозвучи весело тя.
— Виж какво, ако искаш да останеш сама… — започна той.
Спенсър поклати глава.
— Не. Слай няма да е тук през почивните дни и къщата е на мое разположение. Мини през страничната врата. Само ще си облека банския и идвам.
Дейвид сви рамене и се отправи към стълбите. Спенсър си сложи бикините точно за две секунди и изхвърча подир Дейвид.
Той вече беше в басейна и плуваше. Тя се гмурна и смело се насочи към него. Улови го за глезена и го потопи, точно когато бе показал глава да си поеме въздух.
Отдалечи се от него по възможно най-бързия начин. Той изплува на повърхността, плюеше енергично вода, а тъмносините му очи весело искряха.
— Обичаш опасния живот, а, госпожице Монтгомъри?
— Това е единственият начин — извика тя.
Дейвид се изтласка от дъното и заплува към нея. Спенсър изпищя и бързо се отправи към другия край на басейна. Плуваше добре, ала той беше по-силен и я настигна, точно когато Спенсър стигна до дълбокото. Изчака я да си поеме въздух, сетне я потопи.
С радост би се отказала изобщо да диша. Ръцете му бяха около нея, тялото му — плътно прилепнало до нейното. Почувства мускулите на ръцете му, костите на бедрата му, издутината под банските. Беше опияняващо. Никога през живота си не бе изпитвала подобно чувство. Необикновена, почти непоносима възбуда.
Излязоха заедно на повърхността. Той стигаше до дъното, но тя не. Ръцете му продължаваха да я обгръщат. Гледаше я по съвсем различен начин — нямаше и помен от гняв или подигравка. Очите му грееха със странна светлина.
— Спенсър — рече той с дрезгав глас. — Трябваше…
Щеше да я отблъсне. Не биваше да му позволи да направи това. Усмихна, притисна се до него и разтвори съвсем леко устни. Дейвид изстена и устните му докоснаха нейните. Бяха невероятно горещи и жадни. Предизвикаха силна вълна от усещания. Никога не бе изпитвала такъв плам. Отвори широко уста. Светът изчезна, когато се целунаха. Усети ръката му на гърдите си. Палецът му нежно си играеше със зърното през тънкия плат на горнището на бикините й. Някаква горещина заля тялото й и започна да пулсира между бедрата. Никога не бе изпитвала толкова прекрасно чувство и беше сигурна какво иска — искаше Дейвид. Да я докосва, да я държи в прегръдките си.
Той откъсна устни от нейните, но продължаваше да я прегръща.
— О, Спенсър, не мога…
Тя не искаше и да чуе.
— Дейвид…
Отблъсна я, заплува с всички сили към края на басейна и изскочи от водата. Спенсър го последва, усети как страните й пламват от срам. Ето, направи каквото направи — хвърли се на врата му и той се отдръпна. Изскочи от басейна, напълно скована от унижение. Идваше й да изтича нагоре по стълбите, да се хвърли на леглото и да плаче до забрава. Но Спенсър не се предаваше лесно.
— Какво има, Делгадо? — попита тя, като се опитваше да говори колкото може по-тихо и по-презрително, с ръце на кръста, отметнала назад глава. — Нямам достатъчно големи съоръжения, за да съпернича на Тери — Сю ли?
Дейвид се беше отдалечил, но като чу тези думи, спря на края на басейна и се обърна. Сложи ръце на кръста си и тръгна към нея.
— Знаеш ли какво, Спенсър? Опитвам се да не забравям, че си по-малка от мен. Че си само едно наивно, малко, богаташко хлапе, което държи на своето.
— Как смееш да ми говориш така? Никога не съм се държала по този начин!
— И още как. Вирваш нос, винаги когато те притиснат в ъгъла.
— Напротив — боря се.
— Ти си внучка на Слай!
— А ти се страхуваш от дядо ми! — възкликна тя, като не вярваше на ушите си.
Дейвид направи две заплашителни крачки към нея, но тя не мръдна от мястото си.
— От никого не се страхувам, Спенсър. Аз обичам Слай.
— Той е добър човек — отвърна му хладно тя. — Мил. Любезен е с емигрантите.
Ударът беше под кръста, но не можа да се сдържи.
Ефектът от думите й беше видим. Спенсър забеляза как вената на гърлото му започна да пулсира учестено. Приближи до нея. Тя беше почти един и седемдесет, но Дейвид я гледаше отвисоко.