— Какво има, Спенсър? Какво искаш? — Отново сложи ръце на раменете й и я накара да отстъпи. — Искаш нещо по-различно от другите белокожи северноамерикански момичета, така ли? Нещо по-хубаво? Добре, да вървим. На пода. Нали, така искаш?
— Престани! — извика тя, цялата трепереше, искаше да го отблъсне, но изведнъж се уплаши. — Не й бе минавало през ум, че той знае, че родителите й понякога говорят за него и не са се примирили с факта, че Маями се превръща в многонационален град. Нямаше представа, че Дейвид е толкова чувствителен по този въпрос. — Престани! Да те вземат дяволите! — разкрещя се тя. — Няма от какво да се срамуваш…
— Да се срамувам ли! — почти изрева той и изруга. На испански. Не беше сигурна точно каква я нарече, но си представяше. — Не се срамувам — продължи той. — Изпитвам срам единствено когато се въздържам да кажа на твоите високомерни приятели какви лицемерни задници са! Кажи ми, Спенсър, каква е тази игра? Искаш, като пораснеш, да разказваш на дамите в клуба си, че едно време си била в интимни отношения с испанец ли? Какво искаш? Всички ли други момичета са се чукали вече, а?
— Не знам какво са правили другите. И не ме интересува. Интересуваш ме ти — промълви откровено тя. — Винаги съм те харесвала и желала — искам да се любим. Това е единствената причина.
— О, Спенсър! — прошепна той. — Чувствам се като идиот.
— Ако не ме харесваш…
— Как да не те харесвам? Напротив — още от първия миг, когато те видях, за мен ти си най-прекрасното създание на света.
— Наистина ли? — попита задъхана тя.
Притисна се до него и обви ръце около врата му, вдишвайки с пълни гърди уханието на тялото му. Толкова беше зашеметена, че се уплаши да не падне. Държеше се за него с всички сили. Повдигна се на пръсти, притисна се още по-силно до него и го целуна по устата. После погали с език края на ухото му, покри с целувки шията, раменете му. Правеше неща, за които бе гледала само по филмите и за които бе чувала другите момичета да шушукат.
Дейвид изстена.
— Спенсър, ако наистина не искаш това, трябва да спрем.
— Искам те, Дейвид — заяви тържествено тя. Той се вгледа в нея и зачака, вената му пулсираше. Сетне я вдигна от мястото й, не, грабна я и я взе на ръце. — В стаята за гости. Горе — каза Спенсър.
Беше смутена. Страхуваше се да диша, да отмести поглед от очите му. Вкопчи се в тялото му, когато той започна да изкачва стъпалата.
Влязоха в гостната. Нощта още не бе настъпила, но слънцето беше залязло. Дейвид я сложи на леглото. Тя чу как мокрите му бански леко тупнаха на дървения под. Усети отново ръцете му върху тялото си. Дърпаха връзката на бикините й и ги свалиха. И двамата бяха голи. Спенсър трепереше, макар че не й беше студено. Не, не я беше страх. Само се чудеше дали ще му бъде хубаво с нея.
Плътта му беше прилепнала до нейната. Топла, прекрасна. Милваше я навсякъде. Интимните му ласки я смущаваха, ала бяха толкова омайващи, защото до нея лежеше той. Дъхът му ухаеше на мента. Усети пареща отмала, когато той проникна в нея.
Дейвид правеше всичко много бавно. Целуваше я по устните, караше я многократно да изпитва копнежа, вълнението.
— И друг път си го правил — прошепна тя.
Той се поколеба за миг и отговори:
— Да. — Толкова й се искаше да не е било с Тери — Сю! — Искаш ли да спрем? — попита той.
— Не!
Минута по-късно вече съжаляваше за отговора си. Сексът беше такъв невероятен екстаз. Чувстваше се на седмото небе. Беше готова да умре.
— Спенсър?
Не можеше да говори, само се вкопчи в него. Когато всичко свърши, прекрасното чувство продължаваше да я държи в плен. Проникнал бе в нея като лава, а после я държа в прегръдките си, сякаш бе най-скъпоценното нещо на света. Лежаха един до друг, докато падна нощта и стана съвсем тъмно. Спенсър помисли, че е заспал, ала тя трябваше да се прибере при родителите си преди единадесет часа.
Но Дейвид не спеше. Надвеси се над нея и нежно се усмихна.
— Е?
— Какво?
— Как беше?
— Беше…
— Ужасно? — предположи той.
— Не! — Усети закачливия му поглед — знаеше какво е изпитала. — Беше… — опита се отново да обясни тя, но той се засмя.
— Е, предполагам, че първият път не е много приятно. Вторият път е страхотно — добави той.
Дрезгавият му глас отново я възбуди. Тя затаи дъх още преди устните му да докоснат нейните, преди ръцете му да погалят гърдите й, и да усети парещото чувство там, където се бяха събрали огънят и болката. Целуна я по устните, сетне по шията и гърдите. Възбудата й нарастваше. Целуна я по корема, по вътрешната страна на бедрата. Тя още не се осмеляваше да го докосне „там“, но нямаше значение. Проникна в нея за втори път, без да спира да я целува. Беше невероятно, възбуждащо, забраненото чудо, за което бе чувала; вълшебството, споделяно само от посветените. Този път експлозията вътре в тялото й я изуми. Никога не бе изпитвала такова щастие. Споделила го бе с Дейвид, открила го бе заедно с него. Продължаваше да лежи в прегръдките му, окъпана в капчици пот…