Обърна се. Сесили се бе вторачила в него. Тази сутрин изглеждаше прекрасно. Косата й беше късо подстригана и силно изрусена. Ала най-хубавото от всичко бяха очите й — огромни и кехлибарени. Сега блестяха.
— Добре се справи с него — отбеляза тя.
Джаред се ухили.
— Настроението ти се подобри, защото се справих с баща си ли? — попита недоверчиво той.
— Може би. — Приближи се до него и го целуна, като близна ухото му с върха на езика си и после го прокара по лицето му заедно с горещия си дъх. — Обзалагам се, че Спенсър ще закъснее днес за работа.
Той отстъпи назад, за да я погледне в очите.
— Значи такава била работата! Мислиш, че Спенсър отново ходи с Дейвид?
— Не!
— Така е. Мислиш за Делгадо. Може би ти се иска да изкараш една любовна авантюрка с него, а? Или по-скоро да прекараш някой следобед с мускулестия емигрант, който винаги, те е възбуждал.
— Джаред, отвратителен си.
— Щеше да ти е по-приятно, ако бях много по-отвратителен. А на мен ми е все едно. Пукната пара не давам за фантазиите ти, защото те само ме улесняват.
Продължаваше да го гледа с блеснали кехлибарени очи. Той я улови за ръката и я задърпа към спалнята. Килимът с цвят на праскова беше мек, а леглото — голямо, покрито с коприна и отрупано с възглавници.
Ала Сесили се притисна до него и каза:
— Тук.
— Мари може да влезе.
— Тогава ще й вземем ума.
— Ти май си ексхибиционистка.
Тя дръпна колана му. Той започна да й помага.
— Не, не се събличай изцяло. Няма време. По-бързо.
Той прокара пръсти през съвършено русата й коса. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Свали сатенената й нощница и блъсна препечените филийки и кафето от масата, за да я подпре на нея. Ръцете му се плъзнаха под колана й, погалиха хълбоците й и я притеглиха до него.
— Обзалагам се, че много ще ти хареса, ако влезе Мари — каза той.
— Може би.
— Сигурен съм, че още повече ще ти хареса, ако точно сега влезе Дейвид Делгадо.
Отговорът й не закъсня. Тя изпита оргазъм в мига, в който думите излязоха от устата му и се вкопчи в него, докато свърши и той.
След няколко минути Джаред облече сакото си. Сесили отново седеше до масата и четеше вестника, без да обръща внимание на препечените филийки и кафето на пода.
А всички мислеха, че бракът им е страхотен, помисли си с раздразнение той.
— Внимавай със Спенсър! — предупреди го отново тя.
— Нали знаеш, че тя ми е братовчедка, Сесили — въздъхна той. — Познавам я добре и знам как да се държа с нея. И още нещо — аз наистина я обичам.
Тя го изгледа изумена за миг, сетне кимна и се усмихна.
— Да, разбирам.
Джаред я целуна по челото и излезе.
Може би бракът му не беше чак толкова лош, в края на краищата.
В една мансарда в Саут Бийч Рики Гарсия бе вперил поглед в първата страница, потърка бузата си и изруга на испански. Проклета глупачка!
Остави вестника, стана и се протегна, като се взря през прозореца, откъдето се откриваше красива гледка. Заливът блещукаше под лъчите на изгряващото слънце, изпълнен с весели, успокояващи и хипнотизиращи цветове. Меки пухкави облаци се движеха бавно над хоризонта. Пристаните долу бяха осеяни с яхти, а други се носеха по тъмносинята зеленикава вода и възбуждаха въображението. Рики обичаше яхтите. Харесваше ветреца, соления въздух по лицето си…
Беше дошъл тук беден като просяк. Само с ризата на гърба си — при това скъсана. Видя онова, което искаше да бъде негово. Но не чрез дребни кражби. Не, щеше да плати прекалено скъпа цена за такива глупави престъпления.
Още от самото начало осъзна, че трябва да се възползва от хорските желания, от техните фантазии, от потребностите им. Започна с момичетата. Единственото, което знаеха, бе да стоят на улицата. Той пък знаеше как да направи така, че да стоят там добре. Да имат класа. После, с малкото спечелени пари, влезе в хазартния бизнес. Не обичаше наркотиците — не искаше да се захваща с тях. Само че наркотиците бяха част от неговия свят — престъпния — и от тях се изкарваха пари.
Не го отвращаваше и насилието. Сега вече хората му се грижеха за това. И все пак всички знаеха, че ако някой трябва да се справи с нещо сериозно, това беше Рики и то без да му мигне окото.
А сега… това. Дейвид Делгадо и някаква жена в гробището. Дилия прибран на топло. Отново ще започнат да нищят цялата история. Ченгетата пак ще се лепнат за него. Ден и нощ.
Той извърна поглед от огромния прозорец, приближи се до едно черно лакирано бюро и отвори горното чекмедже. Прерови листата хартия там и извади една снимка.
Дани Хънтингтън на полицейския благотворителен бал. Със съпругата си. Спенсър. Висока. Косата й вдигната на тила, дълга шия. Облечена официално, с лъскава синя рокля без презрамки. Беше безупречна. Царствена.