— Искам да се изкъпя — отговори тя и неволно потрепери.
— Да, знам какво изпитваш. От онова място може наистина да те побият тръпки.
Спенсър стисна устни и впери поглед в пътя. Дейвид знаеше най-добре. Веднъж вече е бил зад решетките. Майка й го бе изпратила там.
Сви се и не каза нищо, но чувстваше нервите си обтегнати като тетива. Той също мълчеше. И двамата знаеха, че мислят за едно и също. Човек не може да се върне и да промени миналото! — искаше да изкрещи тя. И двамата го знаеха. Нямаше какво да си кажат за онова, което се бе случило през всичките тези години. Недалече от дома си тя слезе бързо от колата. Дейвид също. Застанаха един срещу друг и тя рече:
— Добре съм. Ти не…
— Трябва да говорим, Спенсър — каза решително той.
— Както искаш, но аз ще се изкъпя — отговори сърдито тя, обърна се и тръгна към къщата.
Стоеше зад нея, когато тя отключи и влезе. Задържа вратата, тъкмо когато щеше да му я тръшне под носа. Без да му обръща внимание, Спенсър се запъти към стълбището.
— Спенсър, трябва да разбереш, че не можеш да обикаляш нощем и да вършиш глупости като вчера! — изкрещя той подире й.
Тя се спря и го погледна.
— Глупости, а? Благодарение на мен арестуваха Дилия! А това е много повече, отколкото всички вие — специалистите по залавяне на престъпници — успяхте да направите за една година.
Не искаше да чуе какво ще й отговори и бързо продължи нагоре по стълбите. Ала Дейвид нямаше намерение да я остави да има последната дума. Настигна я до вратата на банята.
— Спенсър, можеха да те убият в онова гробище.
— Но не ме убиха. Великолепният и благороден Дейвид Делгадо беше там и ме спаси, благодарение на парите на дядо ми.
— Спенсър…
— Ако обичаш — извика гневно тя, влезе в банята и тръшна вратата.
Чу го, че изруга.
Спенсър пусна горещата вода. Събу джинсите, махна ризата и бельото си и ги хвърли на пода. Вгледа се в дрехите за миг, сетне ги взе и ги напъха в малкото кошче за боклук, защото знаеше, че никога вече няма да ги облече. Дейвид имаше право. Изживявания от този род не бяха за нея. Нито такива места като затвора. Съчувстваше на хората на улиците, но ненавиждаше пласьорите на наркотици и бруталните престъпници, които се опитваха да съсипят града, който бе обичала през целия си живот. Възхищаваше се на младата адвокатка, която толкова хладнокръвно се справяше със затворниците. Трепна, като чу, че Дейвид удари с юмрук по вратата на банята. Не беше заключена, но той не я отвори.
— Спенсър, няма да се отървеш от мен по този начин! — изкрещя той.
Тя спря вбесена водата, грабна голяма хавлиена кърпа, загърна се в нея и отвори вратата със замах.
Дейвид се отдалечи и седна на леглото. Беше облечен с джинси, синя памучна риза, с разкопчано горно копче. Спенсър знаеше, че е развълнуван, защото видя как вената на врата му пулсира издайнически. Очите му блестяха и пак изглеждаха по-скоро черни като въглен, отколкото сини. Тя застана на прага.
— Да говорим, че да говорим! За какво толкова искаш да говорим? Изхвърли ме от агенцията си! Сега искаш да говорим. За какво? Да не би изведнъж да съм ви направила на глупаци — теб и всичките онези ченгета?
— Едва не те убиха!
Тя тръгна към него с присвити очи и право насочен към носа му пръст.
— Стига си се правил на всесилен, Дейвид! Дани беше смел, непреклонен. А сега е мъртъв. Така че…
— Още една причина да не се бъркаш в това и да стоиш настрана, по дяволите! Дани знаеше срещу какво се бори. Какво ти става, Спенсър? Няма да се успокоиш, докато и ти не свършиш в гроба, така ли?
Спенсър го блъсна, като възнамеряваше да мине покрай него и да отиде до гардероба, но той я хвана за рамото и я дръпна силно и гневно.
Точно в този миг хавлията й падна на пода.
Спенсър никога не си бе помисляла, че хората могат да се озоват в прегръдките си ей така. Човешките действия винаги се ръководеха от някаква разумна мисъл. Не че сега не знаеше какво върши. Съзнаваше го много добре.
За миг и двамата се умълчаха. Спенсър усети, че се изчервява и помисли да се наведе и вземе кърпата, но усети изгарящия поглед на Дейвид и той я хипнотизира. Все едно я докосваше. Дъхът й секна. В погледа му имаше нещо невероятно пламенно и страстно.
Протегна ръце към нея. Гневът му не беше минал. Спенсър се зачуди дали съзнава какво точно прави.
Но той знаеше много добре. Разбираше, че това е една от най-големите глупости, които е вършил. Изведнъж впери поглед в нея. Тя беше същото русокосо, своенравно, синеоко, съвършено момиче, в което се бе влюбил преди толкова много години.
Усети как меката й като коприна коса се увива около пръстите му. Притегли я към себе си и я целуна. За секунди в главата му лудо запрепускаха мисли. Жената на Дани. Сигурно е полудял. Или може би това щеше да се случи, независимо от всичко. У него се криеше сила и енергия, които трябваше да намерят отдушник. Разбира се, тя можеше да се отскубне от него, да го ритне…