Точно както самият той се опитваше най-добрият му приятел да не разбере, че все още не е забравил Спенсър Ан Монтгомъри — Хънтингтън.
Дейвид направи още едно кръгче и погледна надолу по улицата. Почти нищо не се бе променило от детството му. Двете страни на виещия се път бяха покрити със зеленина, а над него бяха накацали стари къщи, само че сега към тях водеха дълги, скрити от хорските очи, алеи. Беше дошъл тук на четиригодишна възраст и обичаше Коконът Гроув, макар че животът му невинаги е бил лесен. В началото на шестдесетте години кварталът беше някак съвсем провинциален и неподготвен за бурния растеж, който щеше да обхване Маями, да заличи завинаги облика му на южняшко градче и да го превърне в огромен град с международно значение. Тогава градът се пълнеше със северняци, дошли само да прекарат зимата. Идваха и сега, но повечето предпочитаха Неапол, Палм Бийч или отиваха още по на юг. Стигаха дори самия център на щата — Дисни. Маями продължаваше да процъфтява, а Коконът Гроув — заедно с него. В края на шестдесетте и началото на седемдесетте, Коконът Гроув се превърна в средище на хипитата. В магазините се продаваха индийски дрехи, тамян и черни фенери. Художници пушеха марихуана в задните стаички и над града се носеше психеделична музика. Сетне нещата бързо се промениха. Дойдоха юпитата и сега в модните магазини предлагаха скъпи бижута, а в ресторантите — екзотични специалитети. Дейвид с обич оприличи Коконът Гроув на хитра проститутка — кланяше се натам, откъдето идваха парите, и правеше всичко необходимо, за да оцелее. Коконът Гроув беше един от най-старите квартали в Маями, намираше се точно на залива и тук все още се срещаха възрастни хора, които помнеха какво е било преди. Дядото на Спенсър — Слай — често му бе разказвал за онези времена и понякога на Дейвид му липсваха часовете, прекарани със стареца, почти толкова, колкото му липсваше и самата Спенсър.
Дейвид продължи да тича и се озова на улицата, където живееха, когато се преместиха тук. Господи, каква ужасна година беше! Не знаеше английски и първата дума, която научи, беше „бежанец“. Години наред го наричаха така. Не момче, а бежанец. Баща му лежеше в кубински затвор, където му бе съдено да умре. Майка му почина скоро след раждането на Рива, но дядо му — Майкъл Маклауд — бе успял да им се притече на помощ точно в този труден момент. Той научи Дейвид и сестра му на английски. Едва тогава Дейвид започна да разбира американците, които го гледаха пренебрежително. Без родители, захвърлен в свят, който не обичаше размириците, Дейвид стана побойник. Именно така се запозна с Дани Хънтингтън. Дани бе излязъл от престижното си частно училище, за да отиде до яхтклуба, където имаше среща с родителите си, но насреща му се бе изпречила банда хулигани. Дани видя това от малкия парк, където играеше, и момчето мигновено привлече вниманието му. Дани беше слабовато хлапе, но се държеше достойно. Това накара Дейвид да се намеси в боя. И на него му насиниха окото, но успя да ги надвие. Накрая не се знаеше кой е победител и кой победен, ала Дани го гледаше като герой.