— Но аз не ви преча! — възрази Спенсър.
— А защо тогава обикаляш из гробищата посред нощ!
— Имах предчувствие.
— Така ли?
— Добре, Джери, не биваше да ходя там. Но предчувствието ми се оказа вярно и вие натикахте Дилия в затвора.
— Да, радвам се за това. Само искам да повярваш, че правим всичко възможно. Кажи й го, Дейвид, моля те!
Дейвид, който продължаваше да стои със скръстени ръце и наблюдаваше размяната на реплики помежду им, сви рамене.
— Спенсър, това е вярно и ти го знаеш. Ченгетата си гледат работата. Нали съзнават, че всеки един от тях може да е следващият!
Спенсър вдигна ръце в знак, че се предава.
— Джери, повече няма да обикалям из гробищата. Обещавам.
Той се отправи към вратата. Сетне отново се обърна към нея.
— Спенсър, ако знаеш нещо и го криеш от нас, трябва да ни го кажеш. Чуваш ли какво ти казвам?
— Аз… Не знам нищо — смотолеви тя.
Дейвид отново бе вторачил поглед в нея.
— Довиждане, Спенсър. И внимавай. Кълна се, че ще ти съобщавам всичко, което науча — рече Джери.
— Благодаря — отговори тя.
Дейвид я изгледа строго, сетне изпрати Джери Фрайд до колата му. Полицаят се отпусна на седалката и поклати глава.
— Не знам. Струва ми се, че крие нещо от нас. Сигурно има някой информатор, за когото не знаем. — Той изгледа Дейвид. — За Бога, трябва да престанем да се занимаваме с този случай! Не разполагаме с никакви данни. Няма отпечатъци, нито пък оръжието, с което е било извършено престъплението, е намерено. Никакви свидетели. Нищо. По дяволите, какво ли не бих направил, за да разкрия този случай. Съжалявам, Делгадо. Знам, че ти беше приятел. Добър човек и партньор. Но мисля, че знаеше неща, които не споделяше с мен и това ме вбесява!
Дейвид сви безучастно рамене.
— Дани беше добро ченге.
— Да — измънка Джери. — За нея ли работиш сега? — Дейвид поклати глава. — За стария Монтгомъри ли?
— Работя заради Дани и себе си. Довиждане, Фрайд.
— Довиждане.
Фрайд потегли, а Спенсър вече се качваше в малката си мазда. Дейвид се приближи до мустанга си и седна вътре, точно когато тя включи двигателя на колата си.
— Кучка! — изруга тихо Дейвид.
Гумите му изсвириха, докато завиваше от алеята пред къщата, за да последва Спенсър.
Нямаше да се откачи от него. Освен ако той не решеше да я изостави. Караше толкова близо зад нея, сякаш двете коли бяха закачени една за друга и внимаваше да не опита да му се изплъзне. Но тя изглежда наистина отиваше на работа.
Дейвид вдигна слушалката на телефона в колата си и набра номера на Слай.
— Спенсър паркира отпред. Аз ще прескоча до офиса за малко.
— Благодаря — отговори Слай.
— Обади ми се, ако излезе сама.
— Добре — обеща Слай. — Мислиш ли, че ще можеш да я следиш през цялото време?
Дейвид отвори уста да отговори. Спенсър никак нямаше да бъде доволна, че ще бъде непрекъснато по петите й. Какво го интересуваше? Той ще стои отвън, на улицата. Не можеше да му попречи.
— Да, Слай. Няма да я изпускам от погледа си. През деня е твоя, а аз ще я следя, кога влиза и излиза. Бъди внимателен. Мисля, че сега вече нещо може да се случи. Гледай да я държиш под око през деня, аз ще използвам това време, за да се видя с някои стари приятели — и врагове.
— Обещавам — рече Слай и затвори.
Старецът удържа на думата си.
В неделя Дейвид я проследи до църквата и обратно до дома, като се държеше на разстояние. Дори и да беше разбрала, че продължава да я следи, то с нищо не го показваше.
Цял следобед Спенсър седя край басейна си. Сетне поплува и Дейвид отново изпита копнежа и болката, които бе събудила отново у него. Присмя се на себе си, но не откъсна очи от Спенсър. Започна да се смрачава, а тя седеше на стола и притискаше с пръсти слепоочията си. Пак плаче, помисли си той. Е, Дани е мъртъв, а той вероятно е жалък негов заместник. Или пък не може да си прости, че желае заместника.
Делничните дни минаха малко по-леко, но нервите му бяха обтегнати до скъсване, когато наближи петък. Още нищо не се бе случило. Хуан — един от служителите на Дейвид — го осведомяваше какво прави Рики Гарсия, макар че напоследък престъпникът се криеше от полицията.
Дейвид бе използвал връзките си, за да се увери, че служители от компанията за алармени системи са ходили у Спенсър, уж за рутинна проверка, а всъщност да прегледат основно инсталацията. Всяка вечер лично проверяваше вратите.
Имаше предчувствие, че всеки момент ще се случи нещо. Затова беше толкова напрегнат и седмицата бе минала мъчително бавно.
Защо не стоя настрана от Спенсър…
В петък я проследи на дискретно разстояние до работата й. Все още не беше сигурен дали тя знае, че е непрекъснато по петите й. По дяволите, какво значение има това!