Беше се любила с Дейвид Делгадо. Само при самата мисъл дланите й се изпотяваха и дишането и се учестяваше. С изумителна яснота си спомняше всяка незначителна подробност. Спомняше си дори уханието му на мускус, допира до него. На света нямаше нищо по-хубаво от това! Нищо по-пламенно и страстно. Нищо по-жизнено. Чувствата помежду им не се бяха променили и това я ужасяваше. Дори след онази вечер, когато го бяха арестували…
Никога нямаше да забрави какво се случи. Целия кошмар. Майка й бе обещала да оправи отношенията си с Дейвид и Спенсър се съгласи да отиде на танцовата забава с Брад. По дяволите, мразеше Брад! Още от самото начало. По собствените му думи малко хора можели да се сравняват с него — първокласен играч на поло и голф, превъзходен ветроходец. Баща му беше вестникарски магнат, а майка му — член на дружеството „Дъщери на американската революция“. Вече му бяха връчени нотариалните актове на три от семейните къщи. Бъдещето му беше осигурено, независимо дали щеше да си направи труда да работи, или не.
Родителите й я молеха да бъде мила с него — тогава не подозираше, че те бяха сигурни, че ще започне да харесва „подходящото“ момче, ако двамата прекарат известно време заедно. На танците за пръв път той прояви известна човещина, като призна, че се хвали толкова много от страх, че няма да оправдае очакванията.
Нямаше намерение да го целува. Пък и целувката беше толкова жалка — липсваше й всичко онова, което предлагаха устните на Дейвид.
Когато се прибра вкъщи, майка й не обели дума за Дейвид. Явно дори не бе минал след работа, както обеща.
А би трябвало да се досети, че майка й ще направи всичко възможно, за да прекъсне връзката й с Дейвид.
Само че беше много млада. Наивна. И наскърбена, че Дейвид не е дошъл.
И така, пи горещ шоколад с Брад и поиграха на „Монопол“. Той се държа свястно и накрая тя се развесели.
После чу суматохата долу и погледна през прозореца, точно когато полицаите откарваха Дейвид. Започна да протестира, но никой не й обърна внимание.
Чак след това разбра, че Дейвид я е гледал как танцува и е решил да не й даде възможност да му обясни какво е станало. Спомняше си колко се ядоса, когато разбра за това. Спомняше си също така начина, по който я бе държал в прегръдките си, поведението му, яростта му, която беше едновременно ужасяваща и възбуждаща…
До самия край. Докато я нарече мръсница, отмести я от пътя си и излезе от собствения си дом — и от живота й.
Горката Рива. А Спенсър беше толкова разстроена, че нарече Дейвид е всички възможни обидни имена, които й дойдоха на ум. Бежанец. Мръсен испанец. Гаден латиноамериканец. Рива пребледня като платно и Спенсър веднага съжали за думите си. Ала тогава не беше в състояние да й се извини, защото сърцето й се късаше.
Затова избяга… В Нюпорт, помисли си иронично тя.
Чудесно! — хрумна й в пристъп на истерия. Изглежда всеки път, когато се люби с Дейвид Делгадо, трябва после да бяга от себе си. Всеки път…
Не! Следващ път няма да има! Защото този път беше в леглото на Дани, което й напомни, че се бе омъжила за Дани с пълното съзнание, че никога няма да го желае така, както е желала Дейвид. Така както продължаваше да го желае. О, Господи, трябва да престане. Обичала бе Дани. Може би по различен начин от Дейвид. Беше добра съпруга и животът им беше хубав…
Животът е толкова странен, по дяволите. Предишния път бе избягала, защото беше сигурна, че е права. Той не й бе дал възможност да му обясни. Може би не можеше да даде смислено обяснение за онази целувката, но Дейвид трябваше поне да я изслуша. Вместо това я бе обвинил в нещо много по-лошо — че е правила любов с Брад.
Дейвид беше за нея всичко на този свят. Беше се научила да гледа на света през неговите очи, да разсъждава като него. Започна да харесва кубинското кафе и кухнята им.
Отначало помисли, че той ще я потърси. Че ще я моли да му прости.
Но той не направи това. И след известно време разбра какво му е било тогава — когато са го влачили из двора и са го хвърлили в затвора. Нямаше да я потърси. Тя го бе унижила и той я мразеше. Предпочел бе да отиде в армията, отколкото да я види отново.
Същото лято в Роуд Айлънд се появи Дани. Бяха приятели. Излизаха заедно. Никога не говореха за Дейвид. Не се и сближиха. И двамата знаеха, че образованието е от съществено важно значение и всеки пое своя път. После Спенсър обиколи Европа с група приятели от колежа. След това се върна вкъщи и започна да работи за Слай. Беше прекарала няколко години у дома, работеше, ходеше на плаж, събираше се понякога с приятели в клуба, когато отново срещна Дани и разбра колко много я обича той. Осъзна, че Дани е подходящ за нея и че животът им можеше да бъде идеален.