По-възрастният мъж присви очи.
— Вие сте Монтгомъри?
— Да — отговори сухо тя, като погледна през рамото му към Дейвид.
— Ще видя какво можем да направим — рече начумерено мъжът и се отдалечи.
По-младият полицай й се, усмихна широко.
— С удоволствие ще ви помогна, госпожо Хънтингтън.
— Благодаря — измънка тя.
Пристигна камион влекач от пътната помощ. Дейвид поговори още малко с шофьора му и с ченгетата, после се приближи до Спенсър.
— Мислиш ли, че е нужно да ходиш в болницата? — попита я той.
Тя твърдо поклати глава.
— А ти?
— И дума да не става. Хайде. Полицаят ей там ни предложи да ни закара до дома на родителите ти. Бих искал да се изкъпя и да сменя дрехите си.
Младият полицай със страхотната усмивка ги покани да седнат отзад.
— Искаха да ме глобят — каза иронично Спенсър на Дейвид. — Едва не се пребихме, а те искат глоба.
— Такъв е законът.
— Но ти им каза, че съм Монтгомъри.
Дейвид се поколеба за миг, сетне поклати глава.
— Не им казах, че си Монтгомъри. Казах им, че си вдовица на полицай. Някой знаеше името — очевидно това е голям принос към всички вдовици на полицаи, които не носят името Монтгомъри, към тях и към децата им.
Спенсър усети, че се изчервява. Наведе глава и започна да разглежда пръстите си. До венчалния й пръстен имаше малка драскотина. Златната халка, която Дани й бе подарил.
— Дани и аз нямахме деца. Много от убитите полицаи имат. Майките им се мъчат да се справят с мъката си и да отгледат децата си сами. Те заслужават някаква утеха.
— Не е необходимо да ми го обясняваш. Аз бях ченге. — Той замълча, после смени темата на разговора. — Може би сега ще се вразумиш и ще признаеш, че животът ти е в опасност.
— Какво?
— Спенсър, едва не се пребихме…
— Спирачките отказаха! Не сме в Маями, а в Роуд Айлънд! Престани, Дейвид!
Той кимна и зачака да заглъхне ехото от думите й. После я погледна строго.
— Рики Гарсия е милионер. Трей Дилия командва стотици религиозни фанатици из цялата страна. А Жан Виши се наслаждава на парите на съпругата си. Не мислиш ли, че ръката на някой от тях може да се е протегнала до Роуд Айлънд?
— Глупости. Та аз не знам нищо.
— Но както непрекъснато изтъкваш, успя да тикнеш Трей Дилия в затвора — сряза я той. — Може би Гарсия мисли, че ще бъде следващият.
— Но както ти изтъкна, Рики Гарсия е изключително богат и властен. Ако наистина иска да ме убие, трябваше вече да съм мъртва.
— Да не мислиш, че ще те причака на улицата и ще те застреля ей така? Не, той е много по-хитър. Като например да инсценира автомобилна злополука!
— Тогава можеше да го направи в Маями.
— Няма да е толкова подозрително, ако загинеш в Роуд Айлънд.
— Ти си непоправим — каза Спенсър.
— Спенсър…
Тя изведнъж го сръга с лакът в ръката, но не забеляза, че той се сви от болка.
— Стигнахме. Кажи му да спре.
Дейвид стисна зъби, наведе се напред и посочи алеята пред къщата. Мъжът кимна и отново се усмихна. Спря пред портата, Спенсър излезе от колата да позвъни да им отворят и махна с ръка, като реши да върви пеша по алеята, за да се изчисти от останалите стъкла. А може би и да поразмисли върху думите на Дейвид. Когато стигна до къщата, двамата мъже бяха излезли от колата и я чакаха. Полицаят оглеждаше фасадата с неприкрито любопитство.
— Желаете ли нещо безалкохолно или чаша кафе? — предложи Спенсър, като тръгна към стълбите.
— Не, благодаря, дежурен съм — отговори той. — Но може би друг път.
— Тогава заповядайте друг път — каза Спенсър и стисна ръката му.
Полицаят се обърна към Дейвид.
— Ще се чуем с вас, господин Делгадо.
— Благодаря — отговори Дейвид.
— За какво ще се чувате?
— Ще ме уведоми за спирачките.
— Което означава?
— Ще се опитат да открият как и кога са ги пипали.
— Какво те кара да мислиш, че някой ги е пипал? Може да са се повредили.
— Да, възможно е. Колкото аз мога да летя — с малко магия. Да влизаме.
Той сложи ръка на гърба й и я бутна към стълбите. Хенри стоеше на вратата, а в очите му се четеше въпрос.
— Претърпяхме лека злополука с колата под наем — успокои го Спенсър.
— Да ви донеса ли нещо? Да направя нещо? — попита Хенри. — Родителите ви вече отидоха на обяда. Ще се върнат късно следобед.
— Добре — каза съвсем тихо Спенсър. Дейвид я чу и я изгледа. Тя не му обърна внимание и се запъти към стълбите. — Нищо не искам, Хенри. Благодаря.
— Аз бих желал едно голямо бренди — рече мило Дейвид.