— Веднага ще донеса, сър — увери го икономът.
Тя дълго стоя под горещата струя, като се надяваше, че ще измие всички останали стъкълца.
Дейвид грешеше. Сигурна е била някаква техническа повреда. Единственият път, когато действително се намираше в опасност, беше когато сама се изпречи на пътя й — на гробището. Признаваше, че постъпи глупаво. Но Слай сигурно започваше да страда от мания за преследване, щом мислеше, че падането на една греда е нещо повече от случайност. И спирачките отказваха, ставаха злополуки. Спореше с Дейвид тогава и може би несъзнателно е объркала нещо.
Още малко и наистина ще започне да мисли, че някой иска да я убие, помисли си тя.
Излезе от банята и облече пухкав хавлиен халат. Среса кожата си и впери поглед в бледото си отражение в огледалото. Остави решително четката за коса и излезе на балкона. Застана пред отворения френски прозорец на стаята на Дейвид. Чу го да пее в банята. Гласът му беше мелодичен.
Влезе предпазливо в стаята. Нещо дълбоко в нея се съпротивляваше, предупреждаваше я, че прави грешка и че ако някога си е навличала неприятности, това е сега.
Въпреки това влезе. Опита се да си представи лицето на Дани. Опита да си каже, че е дошла само да поговори с Дейвид. Двамата сега бяха възрастни и разумни хора. Достатъчно зрели, за да съзнават, че различията помежду им и десетина други бариери се издигат като висока тухлена стена.
Тъкмо реши да се върне в стаята си, когато чу гласа му.
— Кой е там?
Що за частен детектив е, след като не е чул стъпките й?
— Спенсър — отговори тя.
Е, стигна дотук. Отиде до вратата на банята и се облегна на рамката.
Бяха направили много подобрения в банята към спалнята за гости — мраморни стъпала, порцеланови кранчета със златни ръбове. Дейвид се бе потопил почти изцяло във ваната. Подаваше само ръка, за да разклати кехлибарената течност в чашата си. Хвърли на Спенсър поглед, който недвусмислено говореше, че нарушава уединението му.
— Ако се провалиш във всичко останало, можеш да се включиш в някоя рок група — каза му тя.
— Благодаря, ще го запомня — отговори той. — Какво искаш, Спенсър?
— Дейвид, ти и Слай трябва да се вразумите. Той се изплаши, само защото падна онази проклета греда. Нищо и никаква греда! — Забрави за миг колко странно се бе почувствала, когато влезе и го завари гол… Мокър. Приближи се до ваната и седна на ръба на мраморното стъпало. — Дейвид, нямам желание да си търся смъртта. Наистина искам да живея. Само че не мога да повярвам, че онова, което се случи тук днес, има нещо общо с убийството на Дани. Той беше ченге. Ченгетата имат врагове.
— А понякога вдовиците им мътят водата…
— Дейвид… — въздъхна тя.
— Какво правиш тук? — ядоса се внезапно той. — Наслаждавам се на горещата вода и спокойно си пия питието. Бъди така добра и излез. Какво ще каже майка ти, ако се прибере вкъщи и те завари с гол латиноамерикански бежанец?
Спенсър усети, че цялото й тяло се сковава от гняв. Но за Дейвид това изглежда нямаше значение. Гледаше я с присвити очи. Вената на гърлото му пулсираше.
— Нали защитаваше майка ми тази сутрин? — заяде се тя.
— Това е нейната къща — подчерта той. — Едва ли е предполагала, че си спала с мен навремето. Би се споминала на място само при мисълта, че един латиноамерикански бежанец е докоснал бялата ти като лилия плът.
— Върви по дяволите! — извика тя и стана. После промени решението си и взе чашата от ръцете му. — Щом говориш така за майка ми, махни устните от нейното бренди.
— И от дъщеря й ли? — попита учтиво той.
Спенсър се обърна. Дейвид улови края, на халата й и я дръпна силно. Тя загуби равновесие и нададе уплашен вик, преди да падне във ваната. Халатът й мигновено се намокри, когато се озова в скута на Дейвид и провеси крака навън. Ахна, когато установи, че той е твърд като стомана. Очите му пронизваха нейните с метален блясък.
— Да видим сега как ще ми прехвърлиш вината, Спенсър. Ти влезе в моята баня. Само по хавлия.
— Халат.
— Хавлия с ръкави.
— Дейвид…
— Дойде, защото искаше нещо ли, Спенсър? Всеки би си помислил това. Но ти никога няма да признаеш, че всъщност искаш нещо толкова първично, не и когато си вдовица само от една година. Добре, случи се веднъж. Но тогава само легна по гръб и замря. Сега искаш пак.
— Дейвид, пусни ме да стана! — запротестира тя.
Но той не я пусна. Измъкна чашата с брендито от пръстите й. Нямаше време да се чуди къде я сложи, защото той вече я целуваше. Тя затвори очи, когато усети устните му — влажни и гладки. Усети как парата ги обгръща и чу бълбукането на водата около тях.
Устата му сякаш поглъщаше нейната. Ръката му се плъзна към извивката на хълбоците й. Почувства допира му — дързък, решителен, неотстъпващ, търсещ, намиращ, даващ.