Парата като че ли проникваше в плътта й. Виеше се спираловидно между краката й, където Дейвид намери, погали и опита мъничката й, най-чувствителна пъпка. Спенсър отмести глава назад. Едва дишаше. Удоволствието ставаше почти непоносимо. В гърлото й се надигна стенание, но той впи устни в нейните и заглуши звуците, които биха се изтръгнали оттам. Тя започна да се извива под него в отчаяно желание да се освободи от страстта, да получи повече. Получи зашеметяващ оргазъм, който разтърси цялото й тяло. Усети, че Дейвид я намества върху себе си, бавно я наглася отгоре си, без да откъсва поглед от очите й.
Когато проникна в нея, тя беше още окъпана в приятно блаженство, лицето й беше зачервено и лъскаво, плътта гореща, сетне леденостудена, докато накрая отново започна бързо да се сгорещява. Не искаше да срещне погледа му и наведе глава, като зарови лице в рамото му отново почувства надигащата се вълна от наслада. Ръцете му се плъзгаха по тялото и — докосваха раменете, хълбоците й и я движеха, докато тя отново улови ритъма и страстта. Улови раменете й и я притисна към себе си. От устата му се изтръгна дрезгав вик, когато тялото му се напрегна, преди да се взриви. Тя се отпусна върху него, удивена от вълните, които цялата я разтърсиха, когато получи оргазъм едновременно с него.
Сърцето й туптеше лудешки. Чу учестеното му дишане и бълбукането на водата.
Отново започнаха да я измъчват угризения. Болка. Смут. Какво правеше? Слава Богу, че този път не бяха в леглото на Дани. Намираха се в дома на майка й, а Спенсър не се страхуваше от нея. Не се чувстваше виновна заради родителите си, но изпитваше вина заради Дани и защото…
Защото от време на време, дори когато Дани беше още жив. Спенсър си спомняше за времето, прекарано с най-добрия му приятел. А сега Дани беше мъртъв и тя действително беше с най-добрия му приятел, имаше нужда от него, мразеше го, желаеше го, ненавиждаше го.
Доста би затруднила някой психиатър, помисли си Спенсър.
Никого не мамеше. Беше вдовица. Дани не трябваше да умира, но беше мъртъв. Сърцето й се раздираше от терзания. Може би, ако не беше Дейвид…
Ако не беше Дейвид, тя нямаше да изпитва това желание, тази болка, тази потребност. Спомените нямаше да я измъчват. Враждебността нямаше да подклажда огъня; страстта й нямаше да бъде същата. Едно време бе обичала Дейвид. После той я намрази и тя също го намрази. Сега двамата и светът се бяха променили, но не съвсем.
Внезапно той изстена, вдигна я над себе си и се вгледа в очите й. Изправи се на колене, сложи я да седне на ръба на ваната и докосна лицето й. Спенсър усети, че плаче, едва когато Дейвид избърса сълзите й. Лицето му изведнъж стана много студено и сериозно. Сетне тихо изруга.
Той стана, като я вдигна със себе си. Мокрият й халат падна във водата, но той бързо го взе и го притисна до гърдите й, докато излизаше от ваната. Вдигна я на ръце и я занесе до френския прозорец, през който повяваше хладен ветрец. Той обаче не охлади гнева на Дейвид. Когато отново заговори, гласът му вече не беше нежен, а груб и гърлен.
— Спенсър, ако някога си готова да правиш любов, без да плачеш след това, кажи ми. Но дотогава стой облечена и не влизай в банята ми. Дойде тук, по свое желание, но винаги се преструваш, че нямаш нищо общо с онова, което става помежду ни. Правиш го, защото искаш, Спенсър. По-добре запомни това, по дяволите!
За нейна изненада, той я пусна на балкона, където тя притисна мокрия халат към гърдите си и зяпна с широко отворени очи, когато той се обърна, остави я там и изчезна в банята. Хладният ветрец галеше голото й тяло.
Единадесета глава
След миг Спенсър осъзна, че стои полугола с гръб към басейна. Дано градинарите или Хенри не са там. Отрупаните с листа дървета, които ограждаха имението, се огъваха и накланяха от вятъра. Кристалночистата вода беше леко набраздена и отразяваше отблясъците на бледото залязващо слънце. Не се виждаше никой.
Спенсър изтича в стаята си и затвори вратата на балкона след себе си. Хвърли мокрия халат във ваната и грабна суха хавлиена кърпа. След това пусна и нея и влезе под душа. Застана неподвижно, докато струята обливаше тялото и. Хладката вода трябваше да успокои наранената й душа.
Сетне облече джинси и широк пухкав пуловер. С нервни движения среса мократа си коса, сложи си малко грим и отново излезе на балкона.
Чу, че Дейвид продължава да ругае на испански. Още ли и се сърдеше? Приближи се до стаята му. Дейвид стоеше пред огледалото на старинния гардероб и гледаше гърба си.