— Не го ли покани да влезе? — попита майка й.
— Разбира се, че го поканих, мамо. Но беше дежурен и нямаше време.
Мари Луиз стана и Джо я последва.
— Тогава отиваме на вечеря — заяви тя. — Този шофьор не ми харесваше от самото начало — добави тя с укор, отправен към съпруга си. — Има проблем е пиенето.
— Той е напълно излекуван алкохолик — възрази Джо.
— Съществува ли, такъв? — попита Мари Луиз.
— Да! — отговори решително Джо. — Ще проучим тази работа! — увери той Спенсър и Дейвид.
Джо и Мари Луиз излязоха от стаята. Дейвид се обърна, по Спенсър се бе върнала по същия път, по който бе дошла.
Той вдигна телефона и се обади в полицейския участък. Вече бяха започнали да проверяват изправността на спирачната система на колата.
— Трудно ще докажем нещо — каза дежурният сержант. — Има малка дупка в хидравличната линия. Може да е станала случайно. Може да е пробита умишлено. Да ти кажа честно, ако не беше ти, щяхме да приемем, че става дума за техническа неизправност и нищо повече. Но в агенцията за даване коли под наем са категорични, че всичките им автомобили са в изправност. И все пак, дупчица като тази, трудно се забелязва.
— Как тогава е изтекла толкова много спирачна течност, без да забележим?
— Може да е текло от Бостън до Нюпорт. Говорихме с шофьора на Монтгомъри и той се кълне, че не е пипал колата, само я закарал в гаража. Каза, че собствеността на Монтгомъри се охранява добре. Ще говорим и с другите, разбира се. Кажи ми, ако искаш да знаеш нещо повече.
Дейвид му благодари, затвори, после се обади на Слай. Разказа му за злополуката и за доклада на полицията.
— Ти какво мислиш? — попита Слай.
— Вече не знам какво да мисля.
— Мислиш като Спенсър, че съм стар глупак, който страда от мания за преследване?
— Никога не съм те мислил за глупак, Слай — отговори кисело Дейвид.
— В неделя ли се връщаш?
— Така пише на билета.
— Дръж ме в течение.
— Добре.
Дейвид понечи да затвори телефона, но чу изщракване и той изчака. Някой в къщата подслушваше.
Джаред и Сесили Монтийт бяха довели децата в дома на баща му, за да прекарат съботния следобед заедно.
Сесили не обичаше особено много тихите семейни сбирки. Не можеше да си криви душата — обичаше увеселенията на яхти, обедите, коктейлите, клубовете на Южния плаж. Благотворителните балове, балетните и театрални постановки с актьори от Ню Йорк бяха нейната страст.
Но къщата на свекър й не беше лоша. Намираше се досами водата и имаше дълъг пристан, който се врязваше навътре в залива. Можеше да се разхожда по него с децата и да гледат яхтите в залива. Освен това не идваха тук толкова често. Обичаше свекъра си; би могла да го обича и повече, ако беше малко по-практичен.
Джон Монтийт работеше за Слай, преди да получи два инфаркта един след друг. Сега Джон се чувстваше добре. Говореше, че скоро ще се върне на работа. Играеше голф със Слай най-малко веднъж на две седмици и постоянно ровеше в градинката си. Също като Сесили обичаше пристана. Имаше малка лодка, с която се разхождаше от време на време. Страстта му бяха внучетата. Сесили трябваше да признае, че се държеше добре с децата — седемгодишния Уилям и петгодишната Ашли. Хубави деца. Радваше им се. И двамата имаха тъмноруса коса и големи кехлибарени очи. А Джаред — независимо от недостатъците си — беше добър баща.
Тази вечер Джон печеше на скара ребърца, пиле, наденички и кренвирши.
Някои от кренвиршите свари, защото Ашли не обичаше „чернилката“ от скарата. Сесили се бе върнала с децата от пристана и всички се излежаваха около басейна, докато чакаха Джон да свърши с приготвянето на храната.
Сесили се бе изтегнала и размишляваше върху най-новата си дилема. Обичаше слънцето. Знаеше, че изглежда по-добре със слънчев загар. Но вече не беше дете. Слънчевите бани правеха бръчки, независимо с какви количества лосион и крем се мажеше.
Чу, че телефонът звъни.
— Аз ще вдигна, татко — каза Джаред.
Сесили понякога искаше да бъде на мястото на Джаред. Не го беше грижа дали е изгорял от слънцето, или не. Мъжете бяха устойчиви към капризите на времето. Те им придаваха характерен вид. Жените обаче се сбръчкваха.
— Стой спокойно, синко — отговори весело Джон. — Изпекох и последната наденичка. Аз ще вдигна.
Сесили завиждаше дори на Джон! Въпреки проблема със здравето, той беше хубав мъж. Висок и строен. Дори косата му не беше оредяла. Бяла, но гъста. Непрекъснато се къпеше в морето и се печеше. Слънцето изобщо не му се отразяваше. Майката на Джаред беше починала преди години сравнително млада и около Джон се въртяха няколко по-възрастни жени.