— Как разбра за злополуката? — попита Спенсър, седна зад бюрото си и посочи стола пред него.
— Как разбрах ли? — засмя се Сесили. — В такова семейство? Шегуваш ли се? Слай веднага се обади на бащата на Джаред. След няколко минути позвъни майка ти. Само да кихнеш в Роуд Айлънд, веднага чуваме за това.
— И какво чу?
— Майка ти искала да останеш в Роуд Айлънд. Там едва не те убиха, но нали знаеш как разсъждават майките? Освен това каза на свекър ми, че ако живееш там, няма да те изпуска от поглед, за да е сигурна, че си в безопасност. Сега евентуално мислела да вземе самолета и да дойде тук.
Спенсър изохка и сложи глава на бюрото.
— Тя наистина не ме изпусна от поглед. През цялото време. Не се отдалечи на повече от метър и половина през целия ден.
— Интересно — каза Сесили, като повдигна дяволито вежди. — Как се спогаждаше с Дейвид?
— Добре. Слай го нае да ме следи. Това е единствената причина да се върти около мен.
— И къде е сега?
Спенсър сви рамене. Напоследък държанието на Дейвид беше загадка за нея. През целия ден се държа странно. Мари Луиз ги бе задържала вкъщи. Направиха скара край басейна. Почиваха. Дейвид беше необичайно мълчалив, а очите му бяха скрити зад слънчеви очила. Мълча и по време на полета. Изпрати я до дома й. Влезе вътре, огледа всяко ъгълче и си тръгна — след като й изкрещя да включи алармената система.
Тази сутрин, на излизане от къщи, Спенсър видя един хубав млад мъж на двадесетина години, който се беше облегнал на прашно черно старомодно беемве. Беше висок метър и осемдесет, имаше осанка на борец, но усмивката му беше младежка и дружелюбна, когато й се представи като Джими Ларимор, служител на Дейвид. Изпратил го да я охранява.
Последва я до работата и паркира до колата й. Остана навън, извади вестник и започна да чете, като й махна с ръка, докато тя влизаше вътре.
— Спенсър?
— Предполагам, че в момента следи някой друг — отговори Спенсър.
— И какво стана през почивните дни? — опита отново Сесили.
— Какво да стане?
— Спенсър, искам да ми разкажеш пикантните подробности, а ти не казваш нищо.
— Няма какво да ти кажа — излъга Спенсър.
Сесили се усмихна и поклати глава.
— Не, ти вярвам. Като ученици имахте доста страстна връзка.
— Сесили, трябва ли да ти припомням, че завършихме гимназия преди повече от десет години.
Сесили изохка.
— Нищо не трябва да ми припомняш! Вече си и личи! Бръчки около очите! Можеш ли да си ме представиш с бръчки около очите? Естествено, щом наистина започнат да се личат, ще прибягна до хирургическа намеса, ако трябва.
— Сесили, ти изглеждаш великолепно. Не ти трябват никакви операции.
— Трябват ми — въздъхна Сесили. — Но ти, мила, още имаш божествено тяло, защото не си раждала.
Внезапно остра болка прониза сърцето на Спенсър като с нож. Дъхът й секна. Искаше да я удари, но Сесили не знаеше колко силно тя и Дани искаха да имат деца.
Сесили не знаеше, че Дани умря в деня, в който възнамеряваха да станат родители.
— Децата си заслужават, независимо от пораженията, които нанасят на тялото ти — каза тихо Спенсър. — Завиждам ти за твоите от цялото си сърце.
— О, Спенсър, те са чудесни. Разбира се. Говоря ужасно себично, нали? Имам две красиви деца, а ти дори вече нямаш и Дани. Съжалявам, честна дума. Само дето възрастта може да бъде толкова смущаваща. Когато се оженихме, знаех, че Джаред е луд по мен. И аз бях луда по него. А сега, когато сме на гости, го виждам да оглежда някое двадесетгодишно маце с къса поличка и ми идва да му издера очите. Е, и на мен понякога ми се искат такива работи.
Спенсър не можа да скрие усмивката си. Сесили беше откровена по начин, който беше едновременно забавен и тъжен.
— Сесили, имаш много пари, две прекрасни деца и си много красива. Успокой се.
— Добре. И така, разкажи ми за почивните дни с Дейвид. Нека да ги изживея чрез теб!
— Сесили, съвсем не беше вълнуващо да летиш към скалите!
— Не това, другото. — Спенсър изпъшка и се облегна назад. — Добре, виждам, че няма да пророниш нито дума. Спенсър, ти беше много по-забавна в гимназията. Но нищо. Слушай, направи така, че следващия петък да си свободна. Свекър ми иска да се съберем семейно. Джаред, аз, децата, ти и Слай. И някой от телохранителите ти. Става ли?
— Ще дойда на всяка цена — увери я Спенсър.
Сесили стана да си тръгва, по се спря на прага.
— Трябва да използваш запазеното си тяло, преди да го загубиш.