— Ще имам това предвид. Благодаря.
Едва дочакала, Одри надникна в стаята.
— Знаеш ли, Спенсър, няма нищо лошо в това да водиш нормален живот.
— Аз водя нормален живот.
— Искам да кажа — полов живот.
— Одри…
— Е, добре. А сега, по работа. Ще обядваш със Слай и неколцина от членовете на управителния съвет — Андерсън Тирел и Къмингс. Искат да разговаряте за стария хотел, който току-що са купили на Южния плаж. Агентката се обади да ти напомни за онази къща до игрището за голф. А Слай иска да те види в мига, в който влезеш, само че ти вече закъсня.
Дейвид отиде в полицията. Влезе в отдел „Убийства“ и седна на бюрото на Джери Фрайд. Полицаят го погледна тъжно и изохка.
— Има ли нещо ново около убийството на Дани, Делгадо?
— Само един любопитен факт. Бях с вдовицата на Дани в Нюпорт тази събота и неделя. Познай какво се случи?
Джери се вторачи в него с недоумение.
— Нищо не ми идва на ум, Делгадо. Какво?
— Претърпяхме злополука. Колата, която Спенсър взе под наем, едва не падна от една скала.
Джери насочи показалеца си към него.
— В такъв случай, ако имаш влияние над съпругата на Дани убеди я да не се занимава с този случай. Изпрати я някъде. Дръж я настрана от полицейския участък и от нещата, които не я засягат.
— Смъртта на съпруга й я засяга.
— Но да търси убиеца му не е нейна работа.
— Заплашваш ли я?
— Разбира се, че не — възмути се Фрайд. — Господи, Делгадо, полудя ли или какво, след като напусна полицията? Съзнаваш ли, че Спенсър е в опасност, ако убиецът на Дани, мисли, че тя знае нещо за него?
— Или за нея.
— Не си играй на думи, Делгадо. — Фрайд отмести поглед за миг, сетне пак вдигна очи към Дейвид. — По дяволите, Дани криеше от мен много неща. Ти знаеш повече за работата му, отколкото аз.
Дейвид мълчеше и го гледаше. После стана от бюрото.
— Къде е лейтенантът?
Фрайд посочи с глава към кабинета на Опенхайм. Дейвид влезе вътре. Опенхайм говореше по телефона. Поколеба се, когато видя Дейвид.
— Ще ти се обадя пак — каза той и затвори. — Дейвид, започна да ставаш редовен посетител тук в понеделник сутрин, а? Ако е така, върни се в полицията, поне да ти плащат.
— Не, благодаря.
— Не си дошъл да ме видиш, защото ти липсвам, напи?
— Спенсър Хънтингтън едва не загина при злополука тази събота.
— Къде?
— В Роуд Айлънд.
— В Роуд Айлънд ли? — попита недоверчиво Опенхайм. После се наведе напред и поклати глава. — Дейвид, работя в един от най-големите градове, в един от най-опасните райони в страната. И ти мислиш, че мога да контролирам положението чак в Роуд Айлънд?
Дейвид сложи ръце върху бюрото на Опенхайм и се наведе напред.
— Справям се добре, лейтенант, но имам малък проблем. Длъжници сте ми. Винаги съм правил онова, което сте искали от мен. Сега се нуждая от вашата помощ.
— Дейвид, правя каквото мога. Но знаеш, че нямам хора за…
— Намери! — прекъсна го Дейвид и добави. — Моля те. Ще помогнеш за залавянето на убиеца на ченге. По дяволите, лейтенант, знаеш, че съм добър детектив. Създал съм си добри връзки и мога да вляза там, където никое ченге не може. Очаквам всеки момент да се случи нещо. Духовете се раздвижиха, откакто Спенсър направи онзи номер на гробището и ми е необходима полицейска помощ. Мисля, че вдовицата на Дани е в опасност. Някой се страхува, че тя може да открие нещо. Не мога да проведа разследването, ако не получа помощ от вас. Трябва да я охранявате.
— Ще направя каквото мога. Ще ти се обадя.
Дейвид кимна и тръгна да излиза.
— Ей, лейтенант?
— Какво има?
— Посещавай гимнастическия салон или зарежи наденичките. Шкембето ти нараства.
— Много ти благодаря, че забеляза. А сега изчезвай оттук.
— Тръгвам.
— Между другото, какво точно си намислил?
— Мисля да отида под някой мост и да похапна корави понички с бездомните.
— Звучи чудесно.
— Да. Много приятен начин да прекараш следобеда.
Какъв отвратителен ден! Прекара часове под един мост сред бездомните и неколцина опасни на вид типове — вероятно убийци, изнасилвани и крадци, помисли си Дейвид, свит върху бетона, докато наблюдаваше отрепките около себе си.
Двама мъже изтичаха и измиха стъклата на един мерцедес, като се надяваха да получат някой долар.
Бледата жена вътре им плати.
По-късно същите двама се заеха да мият стъклата на зелен ягуар. Този път жената вътре започна да крещи истерично. Дейвид реши да види какво става и се промъкна напред.
— Хей, вие, не искаме неприятности тук.
Мъжете — единият чернокож, другият бял — се обърнаха и впериха погледи в него. Сигурно им се видя доста едър с огромното войнишко яке. Двамата се разкараха.