— Защо в понеделник?
— Лека нощ, госпожо Хънтингтън.
— Почакайте…
Той затвори.
Седмицата се изнизваше бавно, въпреки че Спенсър имаше работа. Непрекъснато беше нащрек и очакваше нещо да се случи.
Не беше разговаряла както трябва с Дейвид. Джими Ларимор й махаше всяка вечер, когато дърпаше пердетата, а после, по-късно през нощта, Дейвид го сменяше. Обаждаше й се точно в единадесет часа.
Долавяше напрежението в гласа му, докато я питаше забързано дали е всичко е наред. Имаше време само за кратък отговор, защото той затваряше.
Ако й беше дал възможност, може би щеше да спомене за срещата си с Жан Виши. Естествено, Виши я бе предупредил да не казва никому, но как щеше да разбере?
Все пак Дейвид можеше да се появи в клуба. Охраняваха я още по-усилено. Вече се бе включил трети човек. Спенсър го видя няколко пъти пред къщата на съседите.
Но най-важното беше, че ще накара Слай да я заведе на обяд в яхтклуба, сетне щеше да измисли някакво оправдание да се измъкне, за да разбере какво знае Жан Виши. Не можеше да й се случи нищо лошо, защото в клуба винаги имаше хора.
Настъпи петък сутринта и тя се зарадва, когато Одри покани агентката на недвижими имоти Санди Гомес в кабинета й. Спенсър я поздрави радостно, помоли Одри да донесе кафе и се облегна назад, докато Санди описваше най-новата си находка:
— Спенсър, направо ще ме разцелуваш, когато видиш тази къща! — каза тя, после махна с ръка. — Добре де, без целувки, само един обяд. Идеална е за теб. Не е пипана. Дори още не са я чистили. Първоначалният собственик се мести. Отива някъде по на юг. Спенсър, трябва да я видиш! Тухлите са внесени от Малага. Прекрасна архитектура. Може да решиш да я реставрираш за компанията, а може да я купиш за себе си.
— Добре. Кога ще отидем?
Санди — дребничка, чернокоса вихрушка от енергия — се усмихна и размаха връзка ключове под носа на Спенсър.
— Когато кажеш! Сигурна съм, че ще купиш тази къща, затова — ето ти ключовете. Само ми се обади какво си решила, за да подготвя договора.
Санди излезе и Спенсър позвъни на Слай да му каже, че отива да види къщата. Стори й се, че той се разтревожи.
— Сега ли отиваш?
— Да, защо?
— Ами защото…
На Слай рядко му се случваше да не знае как да отговори.
— Аха! — рече тихо Спенсър. — Мисля, че разбирам. Дейвид и неговите хора не ме охраняват, когато съм на работа.
— Е, не през цялото време — призна Слай. — Но аз съм тук. Джаред е тук. А Одри е не по-малко смела от нас — продължи той, като се опита да прибави жизнерадостна нотка в гласа си.
— Джаред може да дойде с мен. Той ще трябва да направи оценка на къщата, ако „Монтгомъри Ентърпрайзис“ реши да я реставрира.
Слай се поколеба за секунда.
— Добре. Ще се обадя на братовчед ти.
— Аз ще му се обадя, Слай. Честна дума. Ще се оправя.
— Обади се, когато се върнеш.
— Тъй вярно — измърмори тя, сетне затвори и позвъни на Джаред.
Той долови вълнението в гласа й и обеща да остави другата си работа и да отиде с нея да видят къщата.
Караше Спенсър. Забеляза, че къщата е само на една пресечка от дома на Слай. Може би щеше да се окаже приятна за живеене. Не че вече не обичаше сегашното си жилище или искаше да забрави Дани. Но може би трябваше да започне отначало. Пък и Слай остаряваше. Той беше в идеална форма, разсъдъкът му беше ясен както винаги и сигурно нямаше да пожелае тя да се грижи за него, но ако се преместеше да живее наблизо…
— Изглежда добре оттук — отбеляза Джаред, когато Спенсър зави по алеята към къщата и спря отпред.
Наистина беше хубава. Повече от всичко къщата се нуждаеше от боядисване. Плесен покриваше фасадата, около перилата от ковано желязо се виеха диворастящи лози, които почти бяха скрили и четирите колони в гръцки стил, които пазеха като стражи тежката порта.
— Имаш ли ключ? — попита Джаред.
Спенсър изрови ключовете от чантата си и му ги подаде.
Тръгнаха по пътеката от счупени плочки към предната врата. За тяхна изненада, малкият фонтан под формата на ангел във вътрешното дворче работеше и шумът на течащата вода приятно и нежно погали ушите им. Джаред отключи и влязоха в преддверието. Беше прашно, но красиво. Над главите им се извисяваше купол. Виещото се стълбище водеше към площадката на втория етаж, а през две сводести врати, които се намираха една срещу друга, се отиваше в голяма всекидневна и в кухнята.