Странно, но докато я държеше и я гледаше право в очите, за да открие причината за уплахата й, тя се почувства като глупачка. Едва ли Джаред е искал да я бутне през перилата. Нали самият той можеше да падне след нея!
— Щяхме да съборим къщата — продължи Джаред, който се появи зад гърба на Спенсър. Усмихнат, сърдечно се ръкува с Дейвид. Имаше вид на невинно агънце.
— Определено не мога да си представя да съм израснал тук — отвърна му Дейвид.
Той отново погледна Спенсър с любопитство и продължи нагоре по стълбите, като се отправи към балкона, който й се бе сторил толкова хубав, когато го видя за първи път.
— Не се приближавай до перилата! — предупреди го тя.
— Не се бой — Дейвид се държи здраво на краката си — успокои я Джаред.
Спенсър усети как цялото й тяло се напрегна, когато Джаред се качи отново горе, застана до перилата при Дейвид, показа му нещо долу и Дейвид се наведе да го види.
— Защо не се махнете от тези перила! — настоя раздразнено Спенсър.
Мъжете се обърнаха и я изгледаха учудено.
— Тъкмо се опитвах да му покажа как са отрязани носещите греди — обясни Джаред.
Спенсър не каза нищо. Тръгна да разглежда спалните, като се опитваше да мисли единствено за къщата. За съжаление това не й се отдаваше. Някакъв вътрешен глас й крещеше, че нейният братовчед, с когото бяха приятели от деца, е искал може би преди минути да я убие. Но възможно ли е някой да направи опит за убийство и веднага след това да има толкова невинен вид? Едва ли, най-малкото Джаред. Навярно е реагирала прекалено емоционално. Той бе накарал Дейвид да се наведе по същия начин и нищо не се беше случило.
На втория етаж имаше пет спални. Едната от тях беше обширна и до нея се намираше красива всекидневна, която гледаше към игрището за голф и басейна. Баните не бяха малки, но не бяха и особено големи. Повечето от хубавите къщи, строени през двадесетте години на века, си приличаха. Приемните на долните етажи обикновено бяха големи и хубави помещения, докато на баните и вградените гардероби, очевидно бяха обръщали по-малко внимание. Но всичко можеше да се преустрои.
Дейвид и Джаред влязоха след нея в стаята. Джаред се облегна на стената, като я наблюдаваше със смесица от обич и насмешка.
— Какво оглеждаш още? Знаеш, че ще купиш къщата — каза й той, после се обърна към Дейвид. — Не харесва перилата на балкона и това ще е първото нещо, което ще смени.
— Независимо дали ги харесвам, или не, те трябва да се съборят. Преди всичко обаче трябва да сменим електрическата инсталация и да ремонтираме водопроводите. После ще реша какви перила да сложа — обясни Спенсър.
— А ти нямаш ли думата? — обърна се Дейвид към Джаред.
— Обикновено имам. Слай също си казва мнението. Но тази къща няма да е за компанията, нали Спенс? Тя я купува за себе си.
Дейвид я изгледа невярващо.
— Наистина ли?
— Така мисля — отвърна предпазливо Спенсър.
— Тук се иска много работа.
— Нали с това се занимаваме — напомни му тя.
— Откъде разбра, че сме тук? — попита Джаред и му хвърли смръщен поглед. — Знам, че Слай те е наел да охраняваш Спенсър, но нали е с мен.
Дейвид се поколеба за секунда.
Нима има някаква причина Слай да няма доверие на Джаред? — зачуди се Спенсър.
В този момент се чу отговора на Дейвид:
— Рива организира довечера тържество. Племенникът ми става на десет години. Не е виждала Спенсър отдавна и се надява, че тя няма да има нищо против да дойде с мен. Естествено, сигурен съм, че ще й бъде приятно, ако дойдете ти и Сесили. Заедно с децата, разбира си.
Спенсър и Джаред впериха поглед в него.
— Какво ще кажеш, Спенс? — попита тихо Джаред.
— Аз…
— Мисля, че Сесили много ще се зарадва. Децата също — прекъсна я Джаред. — В колко да дойдем?
— Около седем и половина — отговори Дейвид. — А ти, Спенсър, ще дойдеш ли?
— Аз… Разбира се — леко смутено отвърна тя. Дали Рива наистина ги е поканила на рождения ден? Или Дейвид го каза, само защото не искаше Джаред да разбере, че го подозира? — Но първо трябва да се върна в офиса и да кажа на Санди, че ще купя къщата.
— Наистина ли мислиш да се преместиш тук? — попита Дейвид.
— Ами… Защо не? Тя е само на една пресечка от Слай — отговори Спенсър. — Няма да е лошо да съм близо до него.
Дейвид кимна, като я гледаше изпитателно.
— Освен това, тя е очарована от къщата — каза Джаред и сложи ръце на раменете й. Спенсър усети, че цялото й тяло се стегна от допира му. — Добре ли се чувстваш? — попита я той и леко се намръщи.
— Да. Да тръгваме.
Слязоха долу. Не бе успяла да разгледа цялата къща, но нямаше значение. Харесваше й. Освен това искаше да се заключи в кабинета си, за да остане сама. Все още не можеше да повярва, че изпитва съмнения към Джаред — сигурно грешеше. А и не искаше Дейвид да забележи, че нещо не е наред.