Кой, по дяволите, може да е бил в двора? И защо? Може би крадец. В района имаше голяма престъпност.
Не. Дълбоко в себе си Дейвид знаеше, че някой е търсел нещо друго в къщата. Или някого.
Спенсър. Колата й беше паркирана отпред и сигурно онзи си е помислил, че тя е в къщата. Сама. Спи дълбоко на горния етаж.
Водата в басейна блестеше на лунната светлина. Дейвид затвори очи. Понякога идваше тук следобед с Дани. Дани обичаше водата и слънцето. Седяха, пиеха бира и разговаряха.
Изведнъж Дейвид си спомни с болезнена яснота деня, в който бяха простреляли Дани.
Надигна се неспокойно.
— За Бога, Дани! — рече тихо той на лунната светлина. — Правя всичко каквото мога. Кълна се — правя всичко възможно. Само да беше казал нещо… Къде греша? Ще направя всичко, стари приятелю. И аз я обичам…
Той стисна здраво челюст. Е, да, така е. Обичаше я. Обичал я бе и винаги щеше да я обича.
Понечи да се излегне на дивана, но промени решението си и започна тихо да се изкачва по стълбите. Спря пред вратата, сетне внимателно я отвори.
Спенсър спеше, облечена с широка стара фланелка.
На Дани.
Косата й беше разпиляна като златна прежда върху възглавницата. Лицето й беше напрегнато дори в съня, сякаш сънуваше кошмари. Искаше да влезе, да я докосне нежно и да успокои разтревоженото й лице.
В този миг съзря снимката върху шкафчето до леглото. Двамата с Дани в зоологическата градина. Смееха се, защото един козел се опитваше да захапе яката на Дани.
Дейвид затвори тихо вратата и слезе долу. Седна уморено на стълбите.
Помислил бе, че е започнала да преодолява скръбта си по Дани. Чувството си за вина, че…
Предишните чувства избледняваха, но никога не умираха. А чувствата между тях бяха горели с толкова силен пламък!
Снимката сигурно е отдавна там. Спенсър вероятно спи с фланелките на Дани по навик.
Трябваше да стане и да се изтегне поне на дивана. Но нямаше сили да помръдне — толкова беше уморен. Облегна глава на стената.
И в това положение го намери Спенсър, когато слезе долу.
Спенсър знаеше, че е преуморена и че нервите й са пред скъсване. Може би това е предизвикало неприятностите онзи ден. Възможно е обаче и да не е било по нейна вина. Дейвид се събуди, като изръмжа като мечок.
— Спенсър! — възкликна той и прокара пръсти през косата си. — По дяволите, защо се промъкваш така зад гърба ми?
— Само слязох по стълбите.
Той се дръпна назад, стисна зъби и потърка врата си.
— Нали ти казах да се прибереш — напомни му тя.
— Да, но аз казах на Слай, че ще се погрижа да останеш жива.
— Щях да включа алармената система. Ще направя кафе — измънка тя. — Можеш да се изкъпеш — добави смутено. — Сигурна съм, че ще намеря горе някоя чиста риза, която ще ти стане. Аз…
— Още ли пазиш дрехите на Дани? — прекъсна я той.
— Не съм имала възможност да раздам нещата му — оправда се тя.
— Мина повече от година — каза Дейвид. — Има много организации, които биха ги използвали. Дай им ги, Спенсър. Той би одобрил това.
Погледна го вцепенена.
— Благодаря. Ще запомня съвета ти. А ако не искаш да облечеш нещо на Дани, мисля, че в гардероба има една твоя спортна фланелка. Сигурно си му я дал назаем някога.
Спенсър се обърна и влезе в кухнята.
Разля кафето, докато се опитваше да го свари. Приближи се до задната врата и погледна към двора. Той беше уютен, спокоен и ведър. Буйната растителност и кристалночистата вода танцуваха на ярката слънчева светлина. Предстоеше още един горещ ден. Вече усещаше жегата във въздуха. Ако продадеше къщата, щеше да й липсва. Задната част беше напълно защитена от дървената ограда. Разбира се, Харис и още някой я бяха прескочили снощи, но през повечето време дворът беше уединен… Двамата с Дани често седяха там.
Имаше чувството, че духът на Дани ще я преследва цял живот. Трябваше да се научи да живее с него. Той беше добър дух. И именно затова понякога я болеше толкова силно. Може би, ако се примири с…
Спенсър изведнъж се обърна. Дейвид стоеше зад нея и пиеше кафе от голяма чаша. Облякъл беше спортната си фланелка. Беше изкъпан и избръснат, а лъскавата му черна коса беше пригладена назад.
— Джими е тръгнал за насам — каза той. — Аз трябва да изляза за малко. Какви са плановете ти за днес?
Спенсър скръсти ръце на гърдите си.
— Знаеш ли, започва да става малко комично.
— Спенсър, не спори с мен. Нямам настроение за това.
— А аз не съм в настроение да ме командват! Това е лудост…
Гласът й заглъхна. Вече не знаеше какво да мисли. Но в едно беше сигурна — страхуваше се от Джаред.