Само че начина, по който й стояха, ги правеха да изглеждат направо еротични.
Беше свила колене и подпряла на тях някакво архитектурно списание. Малка чашка с лед и някакво питие стоеше до нея на масичката от ковано желязо. Косата й беше мокра и пригладена назад, а на лицето й нямаше грим. Изглеждаше много млада и невинна.
Тя вдигна очи и изпъшка, като го видя.
— Какво ще кажеш да си купя огромен доберман? — попита Спенсър. — Ще си отидеш ли тогава? Можем утре да му купим и колибката.
Дейвид се приближи до нея, взе чашата и опита съдържанието й. Чай с лед. Надяваше се, че е алкохол.
Настани се в шезлонга срещу нея, скръсти ръце и я погледна.
— Хубави дрешки. Съблазняваш горкия Джими, а?
Тя се взря в очите му.
— Забелязваш ли, че зад мен има нещо, което се нарича басейн. А аз съм по бански костюм. Някои хора се обличат така, когато плуват.
— Страхотен костюм — кимна Дейвид.
— И съвсем приличен.
— Е, бих казал, че е по-добре отколкото хавлиена кърпа — или нищо — съгласи се Дейвид.
— Нека първо изясним другото. Наистина ли ме обвиняваш, че искам да съблазня служителя ти? — попита тя гневно.
— Бива те по съблазняването. Знам го от собствен опит.
— Защо да съблазнявам Джими? — попита Спенсър. — В края на краищата, ти най-добре знаеш, че не бях невероятно щастлива, след като се хвърлихме в леглото.
— След като се хвърлихме в леглото… Хм. Интересно. — Наведе се към нея. — Възможно е причината да съм аз, Спенсър. Може би нямаше да си толкова нещастна, ако се беше хвърлила в леглото с друг.
Тя се изправи и остави списанието.
— Ти си идиот, Дейвид. Пълен идиот!
Отиде до басейна, гмурна се изящно във водата и заплува към отсрещната страна.
Дейвид продължи да я гледа. Господи, той наистина беше идиот.
Стана. Изхлузи спортната фланелка през главата си. Ритна обувките си и свали чорапите си. Като подскачаше от крак на крак, се освободи и от джинсите и бельото си.
Спенсър го гледаше втренчено от отсрещната страна на басейна с присвити сини очи.
— Какво правиш, по дяволите? — попита тя.
— Плувам.
Хвърли се във водата. Помисли, че тя ще се гмурне и ще се опита да му се изплъзне.
Но тя не го направи. Остана да стои, облегната на стената, без да откъсва очи от него.
Искаше да й каже нещо. Каквото и да е. Не го направи. Вместо това протегна ръце към нея, притегли я към себе си и я притисна към хладните тъмносини плочки, с които бе облицован басейнът. Впи устни в нейните, плъзна ръка под бикините й, смъкна и ги захвърли.
Започна да я гали, а устните му я поглъщаха толкова жадно, сякаш бе решил да й предаде лумналия в него огън. Тя издаде слаб стон. Остана неподвижна, но само за миг. После плъзна ръце по гърба му.
Спенсър откъсна устни от неговите.
— Не бива, Дейвид — рече тя с дрезгав глас.
— Знам.
Не биваше да правят това, но вече нямаше сила, която можеше да го спре. Тя отново започна да го милва. Ръцете й жадно докосваха тялото му. Той отново изстена и откопча горнището. Наведе се и нежно захапа втвърденото розово зърно.
— Дейвид… Това е лудост — промълви задъхана тя.
— Да. Това е едно от определенията за умопомрачение — съгласи се той.
Тя поклати глава, вторачила гузните си сини очи в него.
Той се усмихна.
— Това е по-голяма лудост, отколкото си мислиш. Въртим се в някакъв омагьосан кръг. Правим едно и също нещо отново и отново и очакваме различни резултати. Ще се любим. После ще плачеш. Аз ще се ядосам на себе си. Нали така?
— Тогава недей…
— Не — прекъсна я той, като сложи пръст на устните й. — Само ми кажи, че съм луд.
Изведнъж я вдигна нагоре и я сложи да седне на ръба на басейна. Разтвори бедрата й и зарови лице между тях. Тя извика, цялата трепереше. Секунди по-късно отново извика и той я улови за бедрата, свали я във водата и бавно я намести върху себе си. Заля го като гореща лава. Той я притисна до стената на басейна, целият треперещ от силата на страстта си, и проникна в нея.
Това сякаш бе единственото истинско пътуване в живота. Жаждата експлодира, взриви се на парчета. От неговото тяло в нейното. Тя се отпусна, обвила ръце около тялото му.
Той не смееше да мръдне. Дълго време остана неподвижен.
Проклятие! Не можеше да повярва на очите си. Беше прилепил око към тесния процеп в оградата. Каква нощ! Струваше му се още по-прекрасна, защото бе успял да се изплъзне от зоркия поглед на ченгето пред къщата.
Наведе се, за да вижда по-добре. Коленете му трепереха, кръвта му се разгорещи, вдигна леко крак.