Най-сетне Дейвид се раздвижи. Спенсър трепереше. Нощният въздух беше хладен, водата — малко по-топла. Но дневната жега я нямаше. Полазиха я студени тръпки.
Пак започна да ридае.
— Не плачи! — каза Дейвид. — По дяволите, не започвай пак да плачеш!
— Не плача — процеди през зъби Спенсър.
Той посегна да я сложи да седне, за да я погледне в очите.
Тогава и двамата чуха шума — счупване на клонка в шубраците отвъд оградата.
— Мръсник! — изруга Дейвид.
Изскочи от водата за секунда и светкавично нахлузи джинсите си. Не посегна към фланелката и обувките си, а се втурна към оградата и се прехвърли от другата страна.
Скочи на тротоара, точно когато двигателят на една кола на улицата изрева.
Дейвид хукна през храстите, като се спъна в пръскачката в съседния двор.
Дейвид излезе на улицата, точно когато колата прелетя по нея. Син седан.
Петнадесета глава
Спенсър се отказа от идеята да се опита да намери бързо банския си костюм, изскочи от басейна и се уви в халата си. Чувстваше се отвратително. Като изнасилена.
Бяха ги видели. Някой ги бе наблюдавал.
Едва не изпищя, когато Дейвид внезапно и съвсем тихо прескочи обратно оградата. Видя, че е блед и разтревожен. Мина покрай нея и отиде до отворената остъклена врата.
— Влез вътре и заключи — нареди той.
— Да включа ли алармената система?
— Аз ще я включа. Какво ли е станало с Харис? — зачуди се Дейвид. Зададе въпроса по-скоро на себе си, отколкото на нея.
Спенсър заключи стъклената врата и последва Дейвид до официалния вход. Стоеше отпред и оглеждаше улицата възмутен.
— Няма го. Трябваше да се обади, преди да тръгне. Да го вземат дяволите! Можеше да хванем онзи!
— Видя ли…
— Син седан. Профуча край мен. Трябва да се обадя и да ги информирам за нашия господин Любопитко. И да разбера какво е станало с Харис. Каква вечер!
Говореше делово. Сякаш нищо не се бе случило.
Спенсър усети как се изчервява от главата до петите.
— Не можеш да им се обадиш. Какво ще им кажеш?
— Ще кажа, че е имало някой в храстите отвън и ни е наблюдавал през оградата.
— Ще започнат да те разпитват.
— Не се тревожи. Няма да кажа какво е правила вдовицата на Дани.
Спенсър рязко се обърна и тръгна към стълбите. Сигурно пак щеше да плаче, но той никога нямаше да разбере причината. Докато самата тя не изяснеше чувствата си. Бяха толкова объркани. Само да не й се подиграва.
А може би се го заслужаваше. Едно време го бе засегнала дълбоко. Нямаше да позволи да го нарани отново.
Спенсър започна да се качва по стълбите, на площадката спря и се обърна.
— Тази вечер не можеш да ме обвиниш! — каза тя.
— Знам ли. Мисля, че бикините влизат в категорията на хавлиите, халатите и голотата.
— Дейвид, ти си…
— Спенсър, за нищо не те обвинявам. По всяко време и за всичко цялата отговорност поемам аз.
Тя се обърна, без да отговори, влезе в стаята си и започна да крачи напред-назад. Чу, че Дейвид говори по телефона. Разговорът й се стори цяла вечност.
Вероятно се бе свързал с Опенхайм. С кражбите и убийствата се занимаваха различни отдели, но в случай като този, когато беше налице опит и за двете, отделните екипи действаха съвместно. Което беше чудесно — стига само да не започнеха да я разпитват отново.
Спенсър се поколеба, после влезе в килера и взе една възглавница. Пъхна я в калъфка, приготви чаршафи в същия цвят и излезе от стаята. Дейвид беше затворил телефона.
— Дейвид?
Той се появи в подножието на стълбите и тя му хвърли завивките.
— Диванът е много по-удобен — извика тя.
Дейвид улови възглавницата, но чаршафите изпопадаха по перилата.
— Благодаря — каза й той.
Спенсър кимна хладно, обърна се и влезе в спалнята си.
Легна и впери поглед в снимката си с Дани в зоопарка. С треперещи ръце и парещи от напиращите сълзи очи, Спенсър обърна снимката. Ето, пак започваше да плаче. Само че тази вечер беше различно. Вече не плачеше за Дани. Тази вечер плачеше за себе си.
Дейвид постла завивките на дивана, сетне обиколи къщата, провери прозорците, вратите, резетата, ключалките и алармената система. Накрая се изтегне да почине. Диванът наистина беше доста удобен.
Не. Не искаше вече да ляга в леглото на Дани с вдовицата му. Предпочиташе да я прегръща в басейна.
Дълго се хвърля и мята на дивана и чаршафите се усукаха около него. Само да пипне Харис — ще му извие врата.
Какво става тук, по дяволите? Снощи беше някой с ботуши, тази вечер — воайор със син седан. Един и същ ли човек беше? Или различни? И защо?