На вратата се звънеше. Дейвид стана, като премигна на слънчевата светлина, после отиде да отвори. Беше сигурен, че Джими е дошъл да поеме дежурството. Погледна през шпионката. На прага стоеше Слай.
С риза на бели и златисти шарки и бежови шорти, както винаги прав като тръстика. Само дето беше малко по-слаб за ръста си. Дейвид отстъпи назад, изключи алармената система и отвори вратата.
— Добро утро — поздрави Слай. — Всичко наред ли е?
— Ами… Да — отговори Дейвид, защото още не беше готов да каже на Слай онова, което знаеше.
— Кафето готово ли е? — попита Слай.
— Спенсър още не е станала — започна Дейвид, но тя вече беше на крак. Слизаше по стълбите боса, с лятна рокля. Русата й коса беше вързана на опашка.
— Слай!
— Дойдох да ви заведа на закуска — каза дядо й.
— Съжалявам, Слай, но аз не мога да дойда. Имам малко работа тази сутрин — рече Дейвид.
Слай го изгледа от главата до петите.
— Изглеждаш адски зле, момче.
— Благодаря — отвърна сухо Дейвид.
— Спенсър, нали ти няма да ми откажеш?
— Нямам такова намерение — отговори Спенсър. — А след това ти ще дойдеш с мен на църква. — Погледна часовника си. — По-скоро преди това. Отивам да се обуя и да си взема чантата. Ти изпрати Дейвид вместо мен. Освен ако не иска да ти направи кафе.
— Шегуваш ли се? — попита Слай. — Пил съм от кафето му!
— Джими ще бъде тук всеки момент, нали? — обърна се Спенсър към Дейвид. — Може би той ще иска да дойде с нас на закуска, а, Слай?
Спенсър хвърли поглед към Дейвид и трепна. Защо, по дяволите, се заяжда с него по този начин?
— Ето го Джими. Спира отпред. Той ще поеме дневното дежурство и съм сигурен, че ще остане доволен от закуската. — Той се взря в Спенсър и очите му изведнъж станаха студени.
— Той изглежда доволен от всичко, което му предложи, Спенсър.
Дейвид се обърна и влезе в хола. Върна се след минута с фланелката и обувките си. Дори не си направи труда да ги обуе. Само каза довиждане на Слай и излезе.
Спенсър се почувства още по-зле от преди. Може би наистина има язва. Чувствата й вече толкова време я разяждаха отвътре, но тя сама си е виновна. Зачуди се дали има начин да каже на Дейвид, че най-сетне започва да се примирява със смъртта на Дани.
Дейвид се прибра вкъщи, изкъпа се и се избръсна, сетне отиде до офиса си. Започна да рови из папките и натисна бутона на телефонния секретар. Първите три обаждания бяха свързани с услугите, които предлагаше. Ще каже на Рива да им отговори в понеделник.
Четвъртото беше от полицейската лаборатория. Ченгетата отново бяха претърсили храстите и земята около оградата на Спенсър. Този път бяха намерили един неясен отпечатък, но в лабораторията го бяха идентифицирали като мъжка обувка тип мокасина, номер четиридесет и три.
Петото обаждане го накара да замръзне на мястото си. Обаждал се бе един от полицаите, разследвали злополуката в Роуд Айлънд.
— Не сме сигурни дали това има връзка със случилото се, господин Делгадо, но от агенцията за даване на коли под наем ни се обадиха за нещо много странно. Механикът, който работил върху колата на госпожа Хънтингтън, изчезнал няколко дни след злополуката. Естествено, агенцията обвини нас, като казаха, че сме подронвали авторитета им е въпросите си. Но когато се опитахме да научим нещо за него, се оказа, че всички данни, които с дал в заявлението си за работа, са фалшиви. Проверихме номера на социалната му осигуровка и открихме, че принадлежи на човек, починал преди двадесет години. Но намерихме отпечатъците му върху един от инструментите, с които е работил, и познай — бивш затворник. Избягал от затвора, където излежавал дванадесет годишна присъда за въоръжен обир. И отгатни при кого е работил за последен път? Сигурен съм, че го познаваш. Рики Гарсия. Засега сме стигнали дотук, но ако можем да помогнем с още нещо, обади се. Телефонният номер тук е…
Дейвид вече го набираше.
Спенсър прекара целия ден със Слай и Джими.
Чувстваше се изненадващо приятно и спокойно. По време на закуската си помисли да спомене на Слай, че иска да иде в понеделник на обяд в яхтклуба, но се уплаши, че дядо й веднага ще каже на Дейвид и ще осуети възможността й да се срещне с Виши. Знаеше, че Дейвид е спокоен, когато тя е на работа, затова нямаше утре да я следи и тя щеше да успее да придума Слай да я заведе в клуба.
След църквата и като закусиха, тримата отидоха до къщата, която Спенсър възнамеряваше да купи:
— Купуваш я само защото е близо до мен ли? — попита Слай.
— Мисля, че ме познаваш по-добре — отвърна му Спенсър.
— Така ли е?
— Предимство е, че живееш на една пряка оттук.