— Но това…
— … е необикновено съвпадение — прекъсна я Дейвид.
— Значи мислиш, че Рики Гарсия е убил Дани.
— Или е накарал някой да го убие.
Спенсър навлажни устни, като се почувства едва ли не виновна заради облекчението, което изпита. Беше се молила да е Рики Гарсия, защото това би означавало, че Джаред е невинен. Не че някога бе допускала, че Джаред може да има нещо общо с убийството на Дани. Но той я бе изплашил почти до смърт в онази стара къща.
— А защо трябва да преследва мен?
— Защото мътиш водата. Трей Дилия е в затвора благодарение на теб. Може би Рики не иска да бъде следващият.
— Е, и сега?
— Пак ще говоря с Рики — каза тихо Дейвид. — Ще преровя отново папките. Дани държеше ли нещо тук?
— Занесох папките му на Опенхайм веднага след като го убиха.
— Има ли още нещо? Някакви записки, освен онези папки?
— Може би — отговори бавно тя. — Някои от нещата му — изрезки от вестници, бележки — са още в кабинета горе.
— Тогава ще започна оттам — каза тихо Дейвид и изведнъж впери поглед в нея. — Е?
— Какво?
— Тестът.
— Вярно! — възкликна тя, обърна се и тръгна към стълбите.
Той я изпревари.
— Да те вземат дяволите, Дейвид! Не е честно. Предупреждавам те…
Но той влезе в банята преди нея и намери бялото листче. Взе го и й обърна гръб.
— Дейвид, това е абсолютно… — Гласът й заглъхна. Той се обърна към нея. Сините му очи бяха съвсем тъмни, устните бели, а лицето изопнато и напрегнато.
— Какво?
— Резултатът е положителен — отговори той.
Спенсър още помнеше онзи ден преди повече от една година, когато си бе направила друг тест, който показа, че е настъпил моментът да забременее. Спомни си лицето на Дани много по-ясно от всякога.
И после той излезе да се срещне с Дейвид и целият й живот се промени.
Внезапно й премаля и пред очите й падна мрак.
Рики Гарсия обичаше Южния плаж. Нямаше друго място на света като него.
Кафенетата отваряха врати да пуснат дългоочаквания нощен ветрец. Океанът шепнеше, вълните леко се плискаха, а гребените им се нижеха един след друг.
Също като морето от хора. Подвижно, променливо, безкрайно. Хора, минаващи сами, по двама или трима, на групи. С къси коси, с дълги коси. Испанци, англичани, германци, канадци, туристи, местни жители. С кожи, с дантели. Вървяха под неоновите светлини, облечени в лилаво, розово, синьо. Слушаха музиката от клубовете, чийто ритъм денем звучеше по тротоарите и оживяваше баровете нощем. А жените… Толкова много жени…
Млади, възрастни. Руси, чернокоси, червенокоси. Красиви, високи, чернооки, хаитянки, бразилки, от Хондурас. Бледи севернячки. Жени с тесни панталони, с къси поли. Жени в обятията на любовниците си, жени, които искаха да забогатеят по-безскрупулен начин…
Рики се наслаждаваше на всичките. Обичаше нощта. Ритъма. Кафето. Често седеше сам на маса в някое заведение, спокоен, че двамата му яки телохранители са само на няколко крачки от него.
Понякога полицаите идваха да го тормозят, но не прекалено често. Бяха дошли след смъртта на Дани Хънтингтън. Започнаха отново да се интересуват от него, когато вдовицата му се върна в Маями.
Двама от тях дойдоха и тази вечер и седнаха наблизо. Пречеха му да гледа.
Тъкмо запали тънка пура, когато един от хората му дойде и прошепна в ухото му.
— Ернандо е в затвора.
Пламъкът от кибритената му клечка лумна и угасна.
— Ернандо е глупак — каза Рики. — Глупаците трябва да умрат. — Той махна някаква прашинка от ръкава на сивия си копринен костюм. — Ернандо е по-лош и от глупак. — Посочи към челото си. — Там нещо му липсва.
Другият мъж наведе глава и отстъпи назад. Беше разбрал всичко.
Видя едно момиче, чиито пищни форми се очертаваха под черния кадифен панталон. Имаше къдрава гарвановочерна коса и гладка кожа с бронзов загар. Кикотеше се малко досадно. Няма значение. Няма да бъде дълго с нея.
Тя вървеше по улицата. Рики вдигна ръка. Човекът му щеше да отиде при момичето. Да я покани в мансардата му. Да я изкуши с обещания и пари. И тя щеше да се съгласи.
Рики никога не грешеше по отношение на жените.
Не грешеше и по отношение на Спенсър Хънтингтън. Трябваше да предприеме нещо. Незабавно.
Сесили излезе от банята. Днес бе стояла на слънцето прекалено дълго. О, Господи, кога най-сетне ще се вразуми? Нямаше вечно да е красива. Взе лосиона и отиде пред телевизора в спалнята. Джаред се бе изтегнал на леглото и превключваше каналите с дистанционното управление.
— Ти си вкъщи! — възкликна изненадана тя.
— Да.
Сесили седна на края на леглото и впери поглед в съпруга си.
— Не оправи ли нещата?