Виши бе убил съпругата си. Беше сигурен. Но престъплението беше съвършено. По време на убийството Виши е бил в яхтклуба. Десетки свидетели са го видели там.
Независимо къде е бил Виши, той беше организирал престъплението и бе платил за него. За съжаление го беше планирал толкова внимателно, че никой — нито полицията, прокуратурата и частните детективи, наети от семейството на Вики — не бе успял да докаже вината му.
Дейвид разтриваше врата си, когато Рива влезе с кафето.
— Приличаш на смъртник — каза тя, като седна на бюрото му.
Той взе кафето — гъсто като сироп кубинско кафе. Ще сгрее кръвта му. Услади му се. Изпи го на една глътка.
— Знаеш ли — започна Рива, — мислиш, че можеш да разрешиш случая за една нощ, но трябва да гледаш реално на нещата. Виж колко време мина от смъртта на Дани. Трябва да приемеш факта, че този случай може би ще остане неразкрит.
— На всяка цена трябва да намерим убиеца.
— Защо?
— Защото противен случай Спенсър няма да бъде в безопасност.
Рива се поколеба.
— Спенсър няма да е в безопасност или двамата няма да можете да уредите живота си?
— И двете — отговори той.
Когато Рива излезе от кабинета му, Дейвид се усмихна и отново се зае с работата си, но написаното бягаше пред очите му. Вдигна телефона и набра номера на Опенхайм.
— Какво има пак, Делгадо? Когато някой напусне екипа ми, обикновено повече не ме безпокои?
— Направи ми една услуга. Ексхумирайте Вики Виши.
— Защо? Тя умря от удар с тъп предмет. Оръжието беше намерено до тялото й, покрито с кръв и мозък, за Бога! Дори аутопсия не ни беше необходима.
— Но не сте се усъмнили в отравяне.
— Ако не намерим нищо, Жан Виши ще ни съди.
— Преглеждах личните бележки на Дани — обясни Дейвид. — Имам някакво предчувствие. Мисля, че той е попаднал на следа.
— Виши е платил на убиец. Това е ясно на всички. Само че не можем да го докажем.
— Но според мен го е направил, защото не е искала да умре достатъчно бързо по неговия начин.
— Ще си помисля, Дейвид.
— Мисли бързо.
Отговорът беше изщракване. Дейвид тъкмо остави слушалката, когато позвъни Рива.
— Уили Информатора на втора линия — каза припряно тя, защото знаеше, че Дейвид се опитва да го намери.
— О, Уили! Къде беше, по дяволите? — попита Дейвид. Настъпи мълчание. За миг си помисли, че Уили ще затвори. — Уили, там ли си? Висях няколко часа под онзи проклет мост, за да те чакам, затова по-добре не затваряй!
— Защо си ме търсил? — попита озадачено Уили.
— Нужна ми е информация.
— Чувам, че си близък с вдовицата на Дани. Тя знае как да ме намери.
— Какво?
Главата на Дейвид изведнъж започна да пулсира.
— Често се срещахме с Дани — продължи с дрезгав глас Уили. — Той й е казал как да ме намери. Може да му е помагала от време на време, знам ли.
— Свързвала ли се е наскоро с теб?
— Разбира се — отговори гордо Уили. — Откъде мислиш, че знаеше за онова гробище?
Дейвид изпъшка, доволен, че Спенсър не е наблизо. Искаше му се да я разтърси от главата до петите. Но това нямаше да е хубаво за нея и за бебето.
— Защо ми се обаждаш сега, Уили?
— А ти защо ме търсиш?
— Първо ти.
— Трябват ми пари — призна Уили. — И имам информация.
— Добре.
— Кога ще ми платиш?
— Знаеш, че ще го направя.
— Госпожа Хънтингтън плаща по-добре.
— Така ли? Ще ти строша зъбите, ако не ми кажеш нищо и не приемеш оскъдното ми възнаграждение — предупреди го Дейвид.
Уили се позамисли, сетне въздъхна.
— Убедителен си, Делгадо. Рики Гарсия е пратил човек да наблюдава къщата на Хънтингтън, откакто Спенсър се е върнала.
— Знам това, Уили. Човекът е мъртъв.
— Ти ли го уби?
— Не. Умрял е в затвора.
— Как?
— Обесил се.
— Аха, може би. — В гласа на Уили прозвуча страх. — Но трябва да знаеш, че Рики те иска мъртъв. Спомена го няколко пъти и нали знаеш какъв е.
— Ще се погрижа за себе си. Друго?
— Ами казват, че искал да говори с вдовицата на Дани. Че имал информация за нея, но не и за ченгетата.
— Аз вече не съм ченге.
— Няма значение. Рики не ти вярва. — Това ли е всичко?
— Да. Нали ще я държиш под око?
— Добре. Уили… — започна Дейвид, но връзката изведнъж прекъсна.
Внезапно изпита безпокойство, макар да знаеше, че Джими наблюдава Спенсър. Стана, събори половината неща от бюрото си и бързо излезе от кабинета, като каза на Рива:
— Отивам в „Монтгомъри Ентърпрайзис“. Не знам колко ще се бавя. Ако ти потрябвам и не ме намериш там, опитай клетъчния телефон в колата или номера на Спенсър.
Излезе и потегли с колата след секунди. Попадна в уличното задръстване. Когато стигна до „Монтгомъри Ентърпрайзис“, нито колата на Спенсър, нито тази на Джими бяха на паркинга.